Холивудската актриса Кристина Апългейт съобщава, че след пет години лекарите отменят диагнозата ѝ множествена склероза. Симптомите ѝ обаче остават, а причината за тях е неизвестна. Случаят ѝ връща във фокуса въпрос, който невролозите отдавна познават, колко често погрешната диагноза множествена склероза е реалност?

Според проучване, публикувано в списание Multiple Sclerosis and Related Disorders, близо 18% от пациентите с поставена диагноза всъщност нямат болестта. Ето защо се стига до това, кои заболявания имитират МС и какво следва, когато диагнозата отпадне.

Колко често се поставя погрешна диагноза множествена склероза?

Изследването е на екип от медицинския център Cedars-Sinai и Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Учените анализират 241 пациенти, насочени към два специализирани центъра с вече поставена диагноза множествена склероза (МС). Почти всеки пети от тях не покрива критериите за заболяването.

Снимка: OpenAI

Средно тези хора прекарват близо четири години на лечение, преди да получат вярна диагноза. Водещият автор д-р Маруа Кайсей описва пациенти, които търпят странични ефекти от лекарства за болест, която нямат.

Данните не са изолирани. Изследвания в специализирани центрове в САЩ и Европа отчитат между 7% и 19% погрешни диагнози, а обобщаващ мета-анализ стига до около 15%.

Защо множествената склероза се диагностицира толкова трудно?

Основната причина е, че няма единичен биомаркер, кръвен тест или изследване, което еднозначно потвърждава болестта. Диагнозата се поставя по набор от критерии на Макдоналд, които трябва да се прилагат прецизно. „Неправилното прилагане на критериите не е рядкост“, обяснява д-р Шайли Шах, невролог в Northwestern Medicine.

Как се проявява множествената склероза при мъжете

Затова лекарите сглобяват цялостна клинична картина. Тя включва:

  • оплакванията на пациента и неврологичния преглед;
  • ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на главния и гръбначния мозък;
  • изследване на гръбначно-мозъчна течност;
  • наблюдение на развитието на симптомите във времето.

Подвеждат ли симптомите и ЯМР?

Нито един симптом не е характерен само за МС. Умората, изтръпването и болката съпътстват десетки други състояния. Дори лезиите в бялото мозъчно вещество на ЯМР могат да имат съвсем друга причина.

Снимка: pixabay

Според д-р Франческа Багнато от Vanderbilt Health понякога диагнозата просто има нужда от време, за да се изясни. Натискът за бърза диагноза и ранно лечение, по думите на д-р Шах, допълнително увеличава грешките.

Кои заболявания се бъркат с множествена склероза?

Зад погрешната диагноза не стои едно „типично“ заболяване. Сред най-честите състояния, които имитират МС, специалистите посочват:

  • мигрена, най-честата вярна диагноза в проучването от Cedars-Sinai;
  • фибромиалгия;
  • функционално неврологично разстройство;
  • инсулт и съдови промени в мозъка;
  • дефицит на витамин B12, причинява изтръпване, зрителни нарушения и „мозъчна мъгла“.

Колко близо сме до лечение на множествена склероза?

Какви са рисковете от погрешната диагноза?

Пациентът получава болест-модифицираща терапия, от която няма нужда. Част от тези лекарства потискат имунната система и носят риск от сериозни инфекции, предупреждава Патриша Мелвил от Stony Brook Medicine.

В същото време истинската причина за симптомите остава нелекувана. Отпадането на диагнозата носи и психологическа тежест, облекчение, но също объркване, гняв и загуба на доверие в лекарите.

Какво променят новите критерии за диагностика?

През септември 2025 г. The Lancet Neurology публикува ревизията на критериите на Макдоналд от 2024 г. Това е първата голяма актуализация от 2017 г. насам. Тя добавя зрителния нерв като пета анатомична зона за доказване на болестта.

Симптомите на множествена склероза може да се появят 15 години преди диагнозата

Критериите въвеждат и нови помощни маркери, знак на централната вена, лезии с парамагнитен ръб и капа свободни леки вериги в гръбначно-мозъчната течност. Отделни насоки има за хората над 50 години и с придружаващи заболявания, при които рискът от грешка е по-висок.

Снимка: Canva

Какво е положението в България?

България е страна със средно висока честота на МС, около 44,5 случая на 100 000 души, по данни, цитирани от доц. д-р Красимир Генов от ВМА. По експертни оценки у нас живеят около 7000 души с болестта.

Това означава, че точната диагноза засяга хиляди български семейства. Ако симптомите не отговарят на лечението или диагнозата е поставена отдавна, пациентът има право да потърси второ мнение в специализиран неврологичен център.

Кой са 4-те типа множествена склероза и има ли лечение?

Погрешната диагноза множествена склероза не е непременно знак за лош лекар, а за сложна болест без единичен тест. При съмнения обсъдете ги с невролог и не спирайте лечението самостоятелно. Точната диагноза е първата стъпка към правилната терапия.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

 

  1. Честота на погрешната диагноза множествена склероза при насочени пациенти в два академични центъра. Multiple Sclerosis and Related Disorders, 2019

  2. Проучване: 18% от пациентите с множествена склероза са с погрешна диагноза. Cedars-Sinai

  3. Диагностика на множествената склероза: ревизия на критериите на Макдоналд от 2024 г.The Lancet Neurology

  4. Ревизираните критерии на Макдоналд за множествена склероза. Cleveland Clinic

  5. Невролози: погрешната диагноза множествена склероза не е рядкост.Prevention

  6. Познания на невролозите за критериите на Макдоналд от 2024 г. BMJ Neurology Open

Изберете Светът на здравето като любим източник в Google