Министерството на здравеопазването осигури два нови теста (eGFR и UACR), които определят състоянието на бъбреците. Това съобщи Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ).
„Тези тестове са препоръчани от съвременните насоки за диагностика на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) и могат да осигурят по-точна и по-ранна диагностика на пациентите“, поясни тя.
Информацията беше изнесена по време на пресконференция по повод Световния ден на бъбречното здраве под надслов „Здрави ли са бъбреците ти?“. На събитието присъстваха още проф. д-р Борис Богов, председател на Българска нефрологична асоциация и доц. д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.
Хроничното бъбречно заболяване води до прогресивна загуба на бъбречната функция и често протича без симптоми в ранните си етапи, което затруднява ранното му диагностициране и води до откриване в напреднал стадий, когато е настъпила хронична бъбречна недостатъчност (ХБН).
При ХБН бъбреците не могат да функционират самостоятелно и пациентите трябва да се подложат на диализа или трансплантация. За съжаление, много пациенти не достигат до диализа поради смърт от сърдечносъдови усложнения, които често са резултат от нарушената бъбречна функция.
Около 10% от населението страда от ХБЗ, като заболяването е най-разпространено сред хора с диабет, хипертония, затлъстяване и др. Въпреки разпространението си, ХБЗ остава недооценено и само 1 от 10 души с ХБЗ получава диагноза.
Според доц. Киров въвеждането на тестовете е голяма крачка напред в диагностиката на ХБЗ.
„За съжаление, обаче UACR не влиза в пакета на всички българи със захарен диабет, а само на тези, които са диспансеризирани при ендокринолог. Това означава, че повече от 400 000 пациенти с диабет тип 2 у нас са лишени от възможността да получат, съобразена с актуалните световни критерии, диагностика на ХБЗ. Същевременно, макар че ХБЗ е много разпространено, то не съществува в правния мир в България – няма МКБ код за него, което прави невъзможно поставянето на диагноза и назначаването на адекватно лечение“, алармира специалистът.
„Двете изследвания са фундаментални за диагностика на ХБЗ и е важно да бъдат достъпни за всички пациенти от рисковите групи – тези с диабет и/или с хипертония. При стойности на eGFR30 mg/g е налице хронично бъбречно заболяване, което трябва да се лекува. В противен случай болестта може да прогресира и да се стигне до терминална бъбречна недостатъчност, която изисква диализа за цял живот“, каза проф. Борис Богов.
И допълни: „Що се отнася до МКБ кодовете за ХБЗ, за щастие Министерството на здравеопазването и лично доц. Силви Кирилов се е заел с отстраняването на този проблем.“
В заключение Христина Николова обобщи, че необходимите промени, за осигуряване на ранна диагностика на ХБЗ, включват изследвания за бъбречно здраве за всички пациенти от рисковите групи, въвеждане на кодове за ХБЗ и осигуряване на грижа за пациентите с ХБЗ през целия ход на заболяването – от общопрактикуващия лекар в ранните етапи и от нефролог в напредналите етапи на ХБЗ.
