Всяка клетка в тялото се нуждае от едно вещество, за да оцелее, аминокиселината цистеин. Десетилетия наред учените смятат, че без двете основни системи, които го осигуряват, клетката неизбежно загива. Ново проучване, публикувано в Nature Chemical Biology, показва, че това не е така.
Откритието дава нова посока в търсенето на начини раковите клетки да станат по-уязвими за лечение.
Защо цистеинът е толкова важен за клетките?
Цистеинът е един от градивните елементи на белтъците. Той помага на клетките да се защитават от увреждане и да запазват правилната форма на белтъците си.
Клетките обаче не могат просто да го „вземат“ отвън. Те го произвеждат сами, като преработват негова сродна форма, цистин. За тази задача разчитат на две основни системи. Смята се, че без поне една от тях клетката не може да живее.
Какво откриват учените?
Екипът на проф. Ед Шмид от Университета на щата Монтана (САЩ) работи по въпроса цели девет години. Първата следа се появява през 2014 г. Генетично модифицирани мишки, лишени от всички познати механизми за получаване на цистеин, оцеляват – въпреки че според науката не би трябвало.
„Това трябваше да е невъзможно“, казва проф. Шмид.
Заедно с учени от Националния онкологичен институт в Будапеща екипът открива обяснението. Клетките на бозайниците притежават резервен път. Когато основните системи спрат, той разгражда цистина по друг начин и освобождава нужния цистеин.
Според изследователите тази защита вероятно възниква още при най-ранните многоклетъчни организми. Тя им помага да оцеляват при контакт с токсини от храната или околната среда.
Какво означава това за лечението на рака?
Тук откритието има и обратна страна. Същият механизъм, който пази здравите клетки, вероятно пази и туморите.
Химиотерапията, лъчетерапията и имунотерапията действат, като подлагат раковите клетки на силен стрес. Ако туморът разполага с резервна система за оцеляване, той може да устои по-добре на лечението.
„Сега, когато знаем за този защитен механизъм, може да успеем прецизно да го изключим при рака. Така туморите ще станат по-чувствителни към терапиите“, обяснява проф. Шмид.
Кога откритието може да има практическа полза?
- Изследването е фундаментално, проведено е в лабораторни условия, върху клетки и мишки, а не върху хора.
- Все още няма лекарство, което да блокира резервния път.
- Ролята му при рака засега е хипотеза – учените тепърва трябва да докажат, че туморите го използват, за да оцеляват.
- Целта е да се подсилят съществуващите терапии, а не да бъдат заменени.
Откритието променя едно от основните научни разбирания за това как оцеляват клетките. То отваря нова посока в търсенето на по-ефективно лечение на рака. До реални терапии обаче предстоят години изследвания, а всички въпроси за лечението е добре да се обсъждат с лекуващия онколог.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
