Повече от половин век обществото живее с всеобщото схващане, че в един момент от живота ни настъпва „кризата на средната възраст”.
Бързи коли, млади любовници и импулсивни решения на възраст между 40 и 50 години. Но всичко това се променя, твърдят експертите, цитирани от Гардиън.
В нова разработка, поискана от Обединените нации, водещите експерти Джан Туендж и Дейвид Бланчфлауър предупреждават, че разрастващата се криза с психичното здраве на младите хора преобръща традиционния модел на щастие. Проучването е проведено в шест англоговорящи страни по света.
Докато някога се смяташе, че щастието следва U-образна форма – със сравнително безгрижна младост, по-трудна срезна възраст и по-комфортен по-късен живот – експертите по благополучно казват, че сега нашето удовлетворение нараства с възрастта.
„U-образната форма на благосъстоянието според възрастта, която съществува в тези страни, сега е изчезнала и е заменена от криза в благосъстоянието сред младите“, пише в доклада, публикуван от Националното бюро за икономически изследвания на САЩ.
Анализирайки отговорите на проучвания в САЩ, Обединеното кралство, Ирландия, Австралия, Канада и Нова Зеландия, проучването установява, че удовлетворението и щастието от живота са намалели сред младите хора през последното десетилетие, особено сред младите жени.
Смята се, че възходът на смартфоните и социалните медии, който съвпада с нарастването на използването на интернет, въздеиства негативно върху щастието в шестте държави и в доста други нации по света.
„В крайна сметка това може да се окаже изгубено поколение“, казва още Бланчфлауър.
„Младите се изолираха. Не е толкова важно, че хората седят на телефона, а това, което не правят. Те не излизат, не се срещат с приятелите си, не взаимодействат с другите или не правят толкова много секс. Няма съмнение, че говорим за абсолютна глобална криза. Младите хора са в дълбок безпорядък и засипани с проблеми. Тогава какво да правим по въпроса?! Лошото е, че ние не знаем отговора…”, добавя той.
Като водещ британски икономист и преподавател в престижния американски университет в Дартмут, през 2020 година Бланчфлауър пише статия, в която разглеждаща почти 150 напреднали и развиващи се страни.
В нея е категоричен, че една и съща U-форма в щастието се прилага навсякъде. Сега обаче той казва, че е пропуснал срива в благосъстоянието на младежите от около 2013 г. в данните от проучването.
Той започва да работи с друг водещ експерт по темата. „Погледнах и си помислих: „О, по дяволите, тя е права“. Това, което се случи, е наистина нещо сериозно. Не беше Ковид, беше започнало преди това, но вирусът го удължи след 2020 г.“
Други проучвания установяват връзки между кризата с психичното здраве на младите хора и неравенството между поколенията, нерегулираните социални медии, несигурната заетост и дори климатичната криза. Младите хора също все по-често са извън пазара на труда заради психични заболявания.
Бланчфлауър коментира, че сривът в благосъстоянието на младите хора може да има огромни социални и икономически последици. „Икономиката е наистина сериозна работа. Потенциално това е свързано с оттеглянето на децата от училище, тогава те излизат от работната среда”, добавя той.
Експертът признава, че ООН е възложила допълнителни изследвания, за да се установи дали феноменът може да се открие другаде по света. .
„Винаги сме смятали, че когато животът става по-реалистичен, щастието намалява поради натиск, тогава осъзнавате, че животът не е толкова лош. Трябва да преосмислим цялата тази мисъл.“
Ковид кризата и младите възрастни
В САЩ отбелязват криза на психичното здраве и самотата, особено сред тийнейджърите. Много млади възрастни в Съединените щати намират прехода към зряла възраст обезсърчителен.
„Младите възрастни са по-уязвими от всякога. Вместо това да бъде „време на голям растеж и възможности“, те казват, че се чувстват „на ръба, самотни, безпосочни и че се тревожат за финансовата си сигурност“, смята Ричард Вайсборд, директор на проект в Харвардския университет.
Неговото проучване установява, че 36% от хората на възраст от 18 до 25 години изпитват тревожност, а 29% съобщават, че изпитват депресия – около два пъти повече в сравнение с тези на възраст от 14 до 17 години и по двата въпроса.
Близо 60% от тях говорят за липса на „смисъл или цел“ в живота си, докато половината от тях казват, че психичното им здраве е било отрицателно повлияно от „незнаенето какво да правя с живота си“.
„След пандемията психичното здраве на младите възрастни „не е било на обществения ни радар по начина, по който психичното здраве на тийнейджърите е“, казва Милена Батанова, съавтор на доклада.
Според нея много „млади възрастни” се справят с уникалните предизвикателства, пред които са изправени „с по-малко ресурси за подкрепа, отколкото тийнейджърите, които имат ежедневни контакти с родителите или учителите си”.
По-възрастните „трябва да признаят тази криза” и да се отнесат към младите хора с разбиране и опит за подкрепа… И по-често да отправят думите към тях, че дори „погрешните избори могат да доведат до живот, който, макар и несъвършен, включва истински моменти на радост, постижения и себепознание.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
