Ракът на простатата е най-честото злокачествено заболяване при мъжете в България. Лъчетерапията при рак на простатата е сред основните методи за лечение, но при част от пациентите оставя трайни последици. Ново европейско проучване показва, че рискът от тях зависи не само от самото лечение.
Значение имат и часът на облъчване, и гените на пациента. При някои мъже правилно избраният час може да намали риска от уринарна инконтиненция до три пъти. Резултатите са публикувани в научното списание Clinical Cancer Research и са представени от Университета в Лестър, Великобритания.
Какво открива новото проучване за лъчетерапията при рак на простатата?
Изследването е част от проекта REQUITE, едно от най-големите проспективни проучвания на страничните ефекти от лъчелечението в света. В него участват 1760 мъже от осем държави в Европа и САЩ, лекувани между 2014 и 2017 г.
Пълният анализ обхваща 877 пациенти, за които има генетични данни и точен час на всеки сеанс. Учените ги проследяват две години след края на лечението. Фокусът е върху две късни усложнения:
- уринарна инконтиненция (неволно изпускане на урина) засяга 15% от пациентите;
- ректално кървене засяга около 10% от тях.
Тези проблеми могат да продължат с години. Те влошават качеството на живот дълго след като самият тумор е успешно лекуван.
Каква роля играе генът PER3?
PER3 е един от гените, които управляват циркадния ритъм, вътрешния биологичен часовник на тялото. Той сигнализира на организма кога да бъде буден и активен и кога да се подготвя за сън. Генът участва и в механизмите, с които клетките поправят увреждания в ДНК.
Хората носят различни варианти на PER3. Според авторите именно те определят в кой час от деня здравите тъкани са най-уязвими към радиацията. Моделите на учените показват:
- при 36% от мъжете рискът от инконтиненция спада от 15% на 5%, ако облъчването се избягва около обяд;
- при 59% с друг вариант на гена е обратното, сеанс около обяд намалява риска от 13% на 7%;
- при 44% от пациентите рискът от ректално кървене пада от 11% при облъчване в 9 ч. до 5% в 17 ч.
„За някои групи пациенти разликата е поразителна“, коментира водещият автор д-р Адам Уеб от Университета в Лестър.
Защо часът сам по себе си не е достатъчен?
Когато учените анализират само часа на лечението, без гените, връзка не се открива. Ефектите при различните групи са противоположни и взаимно се неутрализират. Това обяснява защо досегашните проучвания по темата дават противоречиви резултати.
Екипът прави и още едно наблюдение. Пациентите, чиито сеанси се провеждат в много различни часове от ден на ден, имат по-висок риск и от двете усложнения.
Резултатите потвърждават по-ранна работа на същите учени при рак на гърдата, в която участват 1690 пациентки. „Сходните резултати при два различни вида рак затвърждават доказателствата, че вътрешният часовник на тялото играе важна роля в реакцията на здравите тъкани към радиацията“, посочва проф. Крис Талбот, ръководител на екипа.
Какво може да промени това за пациентите?
Учените виждат възможност за т.нар. хронорадиотерапия, съобразена с гените. Преди началото на лечението пациентът би направил прост генетичен тест. Лекарите биха препоръчали часа на сеансите според резултата.
„За разлика от много подходи в прецизната медицина, това не изисква скъпи нови лекарства, нови технологии или големи промени в лъчетерапията“, подчертава проф. Талбот. Според проф. Пол Симъндс, почетен професор по клинична онкология в Лестър, с растящата преживяемост намаляването на дългосрочните последици става все по-важно.
Може ли това да се прилага още сега?
Самите автори настояват за допълнителни проучвания и клинични изпитвания, преди графиците да се променят. Има и важни ограничения:
- проучването е наблюдателно, а процентите са прогнози на статистически модели, не резултат от клинично изпитване;
- участниците са почти изцяло мъже от европейски произход;
- ефектът при ректалното кървене е малък в рамките на обичайното работно време на болниците;
- не е ясно дали изводите важат за кратките схеми с до пет сеанса.
Защо темата е важна за България?
По данни на GLOBOCAN за 2022 г. ракът на простатата е най-честото онкологично заболяване при мъжете у нас, с над 3000 нови случая годишно. Голяма част от пациентите преминават през лъчелечение. Затова всяка стъпка към по-малко странични ефекти от лъчетерапията засяга хиляди семейства.
Темата е особено актуална през ноември, месеца, посветен на мъжкото здраве и рака на простатата. Новото проучване не е повод пациентите сами да искат смяна на часа на сеансите. То е добър повод да обсъдят с лъчетерапевта възможните последици и как те се проследяват и лекуват.
Часът на облъчване и вариантите на гена PER3 заедно влияят на риска от инконтиненция и ректално кървене след лъчетерапия при рак на простатата. Подходът е обещаващ и евтин, но още не е готов за практиката. Пациентите могат да разговарят откровено с лекаря си за страничните ефекти, преди, по време и след лечението.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Webb AJ и съавт. Циркадните генотипове на PER3 и часът на лъчетерапията при рак на простатата си взаимодействат и влияят на риска от късни странични ефекти. Clinical Cancer Research, 2026
Healthcare in Europe: Лъчетерапия при рак на простатата, часът има значение
