Антибиотиците превръщат някога смъртоносни инфекции в лечими. Днес обаче бактериите все по-често им устояват. Антибиотичната резистентност отнема около 35 000 живота годишно в Европейския съюз, сочат данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC).
Темата излиза на преден план броени дни преди Европейския ден на осведомеността за антибиотиците,18 ноември. България е сред държавите с най-висока употреба на антибиотици в ЕС, а инфекциите с най-устойчивите бактерии растат.
Какво е антибиотичната резистентност и защо е опасна?
Антибиотичната резистентност настъпва, когато бактериите се променят и лекарствата вече не ги унищожават. „Това е състояние, при което микробите вече не могат да бъдат лекувани с обичайните медикаменти“, обяснява пред Euronews проф. Фиона Уолш от университета „Мейнут“ в Ирландия.
При инфекция с мултирезистентни бактерии лекарите често комбинират няколко антибиотика. Понякога обаче и тези комбинации не дават резултат. „За съжаление, някои хора ще умрат“, казва проф. Уолш.
Според ECDC здравното бреме на резистентните инфекции в Европа е съпоставимо с това на грипа, туберкулозата и ХИВ/СПИН, взети заедно.
Колко сериозна ще стане заплахата?
Проучване на проекта GRAM, публикувано в The Lancet, прогнозира над 39 млн. смъртни случая по света, пряко причинени от резистентни бактерии между 2025 и 2050 г. Това са около три смъртни случая всяка минута.
- годишните смъртни случаи, пряко причинени от резистентност, нарастват от 1,14 млн. през 2021 г. до 1,91 млн. през 2050 г.;
- резистентността има роля в общо 169 млн. смъртни случая за същия период;
- най-уязвими остават възрастните хора, при които броят на жертвите се очаква да се удвои.
Как се разпространяват резистентните бактерии?
Бактериите не познават граници между хора, животни и природа. Резистентните микроорганизми и гените, които им дават устойчивост, преминават от една среда в друга. Основните двигатели на процеса са:
- прекомерната и неправилна употреба на антибиотици при хората;
- използването на антибиотици в животновъдството;
- лошата хигиена и санитарни условия;
- замърсяването на околната среда, включително с отпадни води.
Затова учените прилагат подхода „Едно здраве“ (One Health). Той приема, че здравето на хората не може да бъде отделено от здравето на животните и околната среда.
Къде е България на картата на резистентността?
Профилът на България, изготвен от ECDC с данни за 2023 г., показва обратна посока спрямо целите на ЕС. Вместо да намалява, употребата на антибиотици расте.
- общата консумация достига 26,3 дневни дози на 1000 души на ден, с 27% повече спрямо 2019 г., при цел от 17,0 до 2030 г.;
- едва 42% от приеманите антибиотици са от групата „Access“, тези с най-нисък риск от резистентност, при препоръка за поне 65%;
- инфекциите на кръвта с Klebsiella pneumoniae, резистентна на карбапенеми, антибиотици от последна линия, нарастват 3,5 пъти, от 2,2 до 7,8 случая на 100 000 души.
За сравнение, средната консумация в ЕС през 2024 г. е 20,3 дневни дози на 1000 души.
От април 2024 г. антибиотиците у нас се отпускат само с електронна рецепта. Проучване на учени от Медицинския университет- Варна, публикувано в списание Antibiotics, отчита около 10% спад на продажбите в аптеките между 2022 и 2024 г. Това са над 1,1 млн. опаковки по-малко, макар авторите да уточняват, че краткосрочният спад все още не е статистически значим.
Как всеки от нас може да се предпази?
Новите антибиотици са важни, но не са единственото решение, подчертава проф. Уолш. Според нея съществуват много начини за справяне с бактериите и за защита на собственото здраве.
Какво помага на практика?
- Ваксинацията. Според СЗО по-широкото използване на ваксини срещу 23 причинителя може да намали нуждата от антибиотици с 22%, или с 2,5 млрд. дневни дози годишно.
- Антибиотик само по лекарско предписание. Антибиотиците не действат срещу вирусите, които причиняват настинка и грип.
- Без стари опаковки. Не приемайте остатъци от предишно лечение и не давайте свои антибиотици на други хора.
- Точно спазване на указанията. Следвайте препоръките на лекаря за дозата и продължителността на лечението.
- Хигиена на ръцете и храните. Тя ограничава разпространението на бактериите в дома и в обществото.
Здравият организъм също е защита. „Нуждаем се от бактериите, за да живеем, в червата, по кожата, в устата“, напомня проф. Уолш. Тя предупреждава, че прекомерната употреба на антибиотици и дезинфектанти нарушава естествената защита на тялото.
Антибиотичната резистентност не е далечна заплаха, а реален проблем. Всеки отговорен прием на антибиотик и всяка навременна ваксина намаляват шанса бактериите да станат по-силни. Ако се колебаете дали имате нужда от антибиотик, обсъдете го с личния си лекар.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Euronews. Когато антибиотиците спрат да действат: растящата заплаха от супербактерии в Европа
ECDC. Здравно бреме на инфекциите с антибиотично резистентни бактерии в ЕС/ЕИП
ECDC. Цели за антимикробна резистентност: профил на България (2024)
ECDC. Консумация на антимикробни средства в ЕС/ЕИП, годишен доклад за 2024 г.












