Двама пациенти с меланом получават едно и също лекарство. При единия болестта отстъпва, при другия не. Защо се случва това и може ли да се предвиди още преди началото на терапията? Този въпрос е в центъра на съвременното лечение на меланом и е водеща тема на IV Национален конгрес по дермато-онкология в София.
Отговорът все по-често се крие в самия тумор. Изследването на неговите характеристики помага на лекарите да изберат терапия за конкретния човек. А най-голямата новина от последните седмици е персонализирана ваксина срещу меланом, която намалява риска от връщане на болестта с 42%.
Какво показват новите данни за ваксината срещу меланом?
Резултатите са представени в края на октомври на конгреса на Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO 2026) в Мадрид. Проучването INTerpath-001 обхваща 1137 пациенти с меланом в стадий IIB–IV, при които туморът вече е отстранен хирургично.
Част от тях получават стандартната имунотерапия с pembrolizumab, а други имунотерапия плюс индивидуална РНК ваксина (intismeran autogene). Според данните, представени на ESMO, комбинацията намалява риска от рецидив или смърт с 42%.
- Две години след началото на лечението без връщане на болестта са 82,2% от пациентите с ваксина.
- При самостоятелната имунотерапия делът е 70%.
- Рискът от разсейки в далечни органи също е по-нисък, 88,5% срещу 80,2% остават без метастази.
„За разлика от профилактичните ваксини, които предпазват от определени заболявания, ваксината при меланом се разработва за хора с вече поставена диагноза. Идеята е имунната система да бъде подпомогната да разпознава и атакува по-ефективно туморните клетки“, обяснява доц. Ива Гаврилова, секретар на Българската асоциация по дермато-онкология (БАДО).
Кога ваксината може да стигне до пациентите?
Засега тя остава експериментално лечение и все още не е одобрена за употреба. Изследователите проследяват и дали удължава преживяемостта, тези данни предстоят. Независимо от това, специалистите определят резултата като един от най-значимите пробиви от появата на имунотерапията насам.
Как изследването на тумора помага да се избере лечение?
Ключовата дума тук е биомаркери, особености на тумора, които подсказват как той ще реагира на дадено лекарство. Един от тях вече е част от рутинната практика у нас и в Европа.
Става дума за мутацията BRAF V600, която се открива при част от пациентите с меланом. Ако тя е налице, болният може да получи таргетна терапия, лекарства, насочени точно срещу тази промяна. Европейските указания препоръчват изследването при всички пациенти с напреднал или високорисков меланом.
Предизвикателството пред учените е да открият още по-надеждни маркери. Целта е да се предвиди:
- кой пациент ще се повлияе добре от имунотерапия;
- при кого рискът от връщане на болестта е по-висок;
- кога е нужно по-интензивно лечение.
„Лекуваме не просто диагнозата, а конкретния пациент и конкретния тумор“, казва д-р Гергана Шаламанова, председател на БАДО. По думите ѝ се променя самата логика, по която лекарите вземат терапевтични решения.
Защо една и съща мутация не означава еднакво лечение?
Това е въпрос, по който работят полските онколози проф. Пьотр Рутковски и проф. Анна Чарнецка. Двама пациенти с BRAF мутация могат да имат различна възраст, придружаващи заболявания и общо състояние. Затова лечението им също може да е различно.
Европейският меланомен регистър (EUMelaReg) събира данни точно по тази тема, включително от български пациенти. Изпълнителният му директор проф. Майкъл Вайхентал от Германия представи в София проекти, част от които са с българско участие.
Какво се случва, когато имунотерапията не подейства?
Въпреки напредъка част от болните не постигат желания резултат. С възможностите при такива случаи се занимава д-р Нетанел Ашер от Израел. Италианският патолог проф. Даниела Масси пък показа как изследването на отстранения тумор помага да се прецени рискът от рецидив след лечение, проведено преди операцията.
Безопасна ли е имунотерапията?
Тя е сред най-ефективните съвременни методи, но има и нежелани реакции. Понякога активираната имунна система атакува здрави органи и тъкани. Проф. Марио Мандала от Италия подчертава, че тези усложнения са редки, но могат да бъдат сериозни.
Затова внимателното проследяване и ранното разпознаване на симптомите са задължителна част от лечението. Пациентите трябва да съобщават на лекаря си за всяко ново оплакване по време на терапията.
Колко души в България заболяват от меланом?
Около 600 души у нас научават всяка година, че имат меланом, сочат данни, цитирани от български онколози. Заболяемостта расте с 3-5% годишно, а все повече случаи се откриват при млади хора.
Ранната диагноза остава решаваща за успеха на лечението. Затова на конгреса бяха обсъдени и възможностите на изкуствения интелект и новите технологии за изследване на кожата за откриване на подозрителни бенки.
Лечението на меланом става все по-индивидуално, изследването на тумора помага на лекаря да избере най-подходящата терапия. Персонализираната РНК ваксина е обещаваща, но все още не е одобрена. Най-сигурната защита остава ранното откриване: проверявайте редовно бенките си и потърсете дерматолог при всяка промяна във формата, цвета или размера им.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Персонализирана мРНК терапия подобрява резултатите при меланом. ESMO 2026 (EMJ Reviews)
Подробни резултати от проучването INTerpath-001, представени на ESMO 2026 (Merck)
Доц. Чилингирова: Ракът на кожата засяга все по-млади хора (Болница „Сърце и мозък“)
Българска асоциация по дермато-онкология, прессъобщение за IV Национален конгрес по дермато-онкология, 31 октомври 2026 г.
