Срещата с диагнозата преобръща всичко за Искрен Зографски - приоритети, хора, посока, разбиране за света и ролята на надеждата.
Зографски е човек, който е преживял онкологично заболяване и после е превърнал личната си борба в мисия. Роден в семейство с много медицински лица, той признава, че първоначалната му реакция била различна от масовия страх.
„Аз самият съм се опитвал да се върна в спомените за онзи моменти. Идвам от семейство с много медицински лица и имам изграден рефлекс да слушам за болести. Не съм реагирал като повечето хора, които си мислят, че е това е краят на живота“, казва Зографски в подкаста с Ивайло Везенков.
Как болестта сваля маските на околните
Искрен Зографски не приема диагнозата като трагедия, а това, което следва е по-скоро вътрешно пренареждане, смяна на приоритетите и перспективата за живота и връзките с хората.
„Това беше много красив момент, в който човек вижда, че маските падат. За мен беше един прекрасен спектакъл, който малцина могат да изиграят. Толкова естествено и елегантно някои хора свалиха маските, че беше вълнуващо да се наблюдава”, разказва Зографски.
Въпреки че битката с рака е изисквала много сила, отсъствието на някои хора по този нелек път също оставя голяма емоционална следа.
„Почувствах се по-ударен от това отсъствие”, казва той. Тази комбинация от разочарование и възхищение оформя неговото възприемане - болестта не е само физически изпит, тя е огледало на човешките отношения.
Надеждата - пасивно очакване или сила?
„Всички се стараем да имаме най-добрия човек до себе си, най-добрата кариера, но в един момент си даваш сметка, че това много ни отнема и си припомняш, че не всичко трябва да бъде на всяка цена.Трябва да избереш себе си”, коментира Зографски.
Всичко преживяно го подтиква към преоценка на приоритетите - не пасивно очакване на спасение, а активна реакция.
„Надеждата също поставя окови на хората. Когато се надяват, те бездействат и оставят всичко пред олтара на това събитие.“ За него надеждата не е оправдание за бездействие. „Надявайки се, ти чакаш отнякъде да дойде спасението. Трябва да се изправиш срещу това и да кажеш “не, това не съм, аз”, казва Зографски.
Помогни на себе си и след това на другите
През трудните месеци той се среща с хора, със своите мисли и спомени. Така започна Фондация „Рестарт“ - израз на желанието не просто да оцелее, а да рестартира живота си и да подаде ръка на тези, които срещат същото.
Фондацията е създадена с цел да изгради първия в България спортен център за лица с онкологични заболявания. Този иновативен проект има за цел да предостави на пациентите възможност за възстановяване в защитена среда, където те могат да се съсредоточат върху физическото и психическото си благополучие.
Цялото интервю с Искрен Зографски гледайте във видеото.
