В продължение на десетилетия учените вярват, че начинът на живот и околната среда имат роля, когато става въпрос за определяне на продължителността на живота на човек.

Все още обаче доминира мнението, че променливите фактори като физическа активност, диета, сън, стрес и социални връзки са с по-голямо значение. Те определят и броя на годините, през които човек се радва на добро здраве с напредване на възрастта.

Изследванията върху дълголетието обаче продължават да се развиват и ново проучване предполага, че гените може да имат много по-голямо влияние, отколкото се смяташе преди.

Защо гените имат по-голяма роля

Проучванията от последните две-три десетилетия установяват, че генетиката допринася между 15 и 33% за продължителността на живота. Ново изследване, публикувано в списание Science, поставя под съмнение тези оценки – и то с основание.

Авторите смятат, че тези данните са изкривени от историческата епоха. Те са събрани от хора, родени в края на XIX и началото на XX век, когато смъртта от инфекции, злополуки и природни бедствия е 10 пъти по-честа, отколкото днес. Тези исторически условия дават подвеждащи сигнали. 

Вземете за пример близнаци, при които единият умира на 30-годишна възраст, а другият доживява до 95 години. Днес това би било изключително необичайно, но тогава не“, обяснява д-р Бен Шенхар, автор на проучването

Като прилагат математически модел, разделящ смъртността от външни причини и от биологичното стареене, изследователите установяват, че унаследените генетични фактори отговарят за приблизително 50–55% от очакваната продължителност на живота – около двойно повече от предишните оценки.

Проучването потвърждава и ролята на гените при деменцията – наследствеността при смъртта от деменция е около 70%.

Снимка: iStock

Въпреки това, до 45% от случаите на деменция са потенциално предотвратими чрез здравословни навици. Самият Шенхар е категоричен: „Нашите открития не предполагат, че начинът на живот не е важен за дълголетието — в никакъв случай. Дори ако 50% от продължителността на живота е наследствена, останалите 50% зависят от нас."

Кои гени влияят на дълголетието?

За повечето хора дълголетието се формира от много гени, всеки от които допринася с умерен ефект. Но някои хора може да са „спечелили генетичната лотария" с редки варианти, които значително удължават живота, главно като забавят появата на свързани с възрастта заболявания.

Генът APOE2

Един от най-стабилно потвърдените гени за дълголетие е APOE, който регулира транспорта на холестерол. Алелът APOE2 е значително по-разпространен при дълго живеещи хора и изглежда предлага невропротективни и сърдечно-съдови ползи.

Генът FOXO3A

Друг ключов ген, свързан с изключително дълголетие, е FOXO3A, който регулира клетъчния отговор на стрес, ДНК възстановяването и инсулиновия контрол. Варианти на този ген са открити при дълголетници по целия свят.

Генът CETP

CETP е свързан с по-едри и по-здрави холестеролови частици, което помага за защита срещу съдово стареене.

Какво казва семейната история за вашето дълголетие?

Познаването на семейната история може да предостави ценни улики за генетичното ви наследство и да ориентира разговора с вашия лекар относно превенцията и скрининга. 

Снимка: Canva

Жените със силна фамилна анамнеза за рак на гърдата може да имат нужда от по-ранни прегледи. По подобен начин, хората с фамилна история на колоректален рак може да се нуждаят от по-ранен или по-чест скрининг в сравнение с препоръчаната начална възраст от 45 години.

Четирите стълба на дълголетието в начина на живот

Дейвид Рекопф, доктор на науките и професор по епидемиология обяснява ролята на епигенетиката. „Ежедневните навици могат да повлияят дали определени гени се активират. Епигенетичният профил е механизъм, чрез който гените и средата съвместно влияят на здравето — и е променлив през целия живот."

Нито един навик сам по себе си не определя дълголетието. Всички основни фактори имат роля.

1. Движение: Движете се повече, седете по-малко

Физическата активност е едно от поведенията, най-стабилно свързани с по-дълъг живот. Изследванията сочат, че само 10 допълнителни минути движение на ден могат да намалят риска от ранна смърт с 15 до 35%. 

2. Хранене: Яжте повече растителни храни

Диетата влияе на дълголетието основно чрез намаляване на риска от хронични заболявания. Най-голямата полза е свързана с повишен прием на пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци, бобови растения и ядки, и намален прием на преработени меса и подсладени напитки.

3. Сън: Нощното „прочистване" на мозъка

Сънят влияе на дълголетието основно чрез дългосрочното здраве — позволява на тялото и мозъка да обработват метаболитни отпадъци, да се зареждат и да поддържат имунната система. Голямо проучване от 2024 г. установява, че хората с най-добра хигиена на съня могат да очакват да живеят с 2 до 5 години по-дълго от тези с най-лош сън.

Снимка: Pexels

4. Стрес: Управлявайте нивата на кортизол

Хроничният стрес повишава нивата на кортизол и е свързан с възпаления, сърдечни заболявания и метаболитна дисфункция. С течение на времето биологичното натоварване може да ускори стареенето.

Социалните връзки и средата също имат значение

Изследванията върху дълголетието в „Сините зони" (Сардиния, Окинава, Икария, Полустров Никоя и Лома Линда) сочат, че дълголетието зависи и от ежедневните социални контакти. 

Хората в тези общности са склонни да се хранят заедно, да прекарват повече време с близки и да остават социално ангажирани в напреднала възраст. 

Силните социални връзки са свързани с по-нисък риск от сърдечни заболявания, когнитивен упадък и преждевременна смърт.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

----------------------------------------------

Източници

  1. Everyday Health (2026): Гени или начин на живот: Кое е по-важно за дълголетието?
  2. Science (2026): Продължителност на човешкия живот зависи на около 50% от наследствеността
  3. Acta Geneticae Medicae et Gemellologiae (1996): Наследствеността на продължителността на живота при хората: проучване на 2872 датски близнаци