Епилепсията е хронично заболяване на главния мозък, което се характеризира с различни по характер пристъпи – двигателни, сетивни, от страна на вегетативната нервна система, психични, поведенчески и т.н.
Епилептичните пристъпи възникват на базата на свръхвъзбуда на група от неврони. За да се постави такава диагноза, човек трябва да има повторяемост на пристъпите, а не единичните такива, възникнали поради някаква травма на мозъка.
От какво се причинява?
Епилепсията може да се раздели на две основни групи – симптоматична (с характерно начало в зрялата възраст) и идиопатична (с неясна причина и по-типична при децата). Факторите, отговорни за възникването на заболяването, в своята съвкупност също могат да бъдат разделени в две групи.
В първата влизат генетичната предразположеност и наследствеността. Смята се, че определена локализация на гени в дадени хромозоми води до изява на епилептични припадъци.
Докато във втората група са по-скоро придобитите фактори, към които можем да причислим различните и разнообразни по своя характер и етиология мозъчни увреди, малформациите на главния мозък, различни травми, тумори, съдови заболявания, възпалителни заболявания (менингоенцефалити), различни интоксикации (най-често алкохолизъм) и т.н.
Какви са болестните промени?
В основата на заболяването е образуването на т.нар. епилептогенно огнище. Обикновено то е изградено от увредени неврони и се характеризира с автономна възбудимост, т.е. неподдаваща се на регулаторните механизми, съществуващи в централната нервна система.
Началото на възбудата в епилептогенното огнище може да се провокира от различни фактори – хипертермия, хиперхидратация, хиполикемия и т.н. При активация се получава свръхвъзбуда в невроните на огнището, която се разпространява. В резултат на различни патологични биохимични процеси, произтичащи от настъпилата свръхвъзбуда, се появяват и характерните симптоми.
Всеки епилептичен пристъп довежда до смърт на голям брой неврони на главния мозък, ето защо основната задача на лечението е свеждането до минимум (по възможност до пълна липса) на тези пристъпи.
Какви са симптомите?
Клиничната картина на епилепсията е изключително разнообразна, като пристъпите се разделят на две основни групи – генерализирани и парциални.
Първите засягат мозъчната кора и на двете хемисфери. Началото на генерализирания тонично-клоничен гърч е бурно, с внезапна загуба на съзнание и падане на земята, често придружено с особен вик. Гърчът започва с контракция на мускулите на гърба, извиване на тялото и главата като лък назад, леко свиване на ръцете и опъване на краката, дишането спира и се наблюдава цианоза.
Обикновено се наблюдава изпускане по малка или голяма нужда, съчетано с прехапване на езика. След това са налице последователни серии от еднотипни движения на крайниците – те са интензивни и между тях се наблюдава отпускане на мускулите.
Зениците са широки, нереагиращи на светлина. След около 1-2 минути болният постепенно възстановяват съзнанието си. След като излезе от гърча, човек е сънлив и в повечето случаи заспива. Характерна за този гърч е липсата на спомен за него.
При парциалните пристъпи се наблюдава свръхвъзбуда в определена област на мозъчната кора. Тези пристъпи се разделят на прости, комплексни и вторични. Простите гърчове са разнообразни и зависят от зоната на мозъчната кора, която е засегната. Те могат да включват неконтролируеми движения, внезапно кожно раздразнение, чуването на звукове, усещането за мирис, зрителни нарушения, сърцебиене, коремна болка т.н.
При комплексните парциални пристъпи пък има нарушение на съзнанието с наличието на неспецифични мимики, жестове, мляскане, дъвкане и т.н. След пристъпа е налице временна дезориентация. Докато вторичните пристъпи обикновено преминават в генерализиран тонично-клоничен гърч.
Как се поставя диагноза?
Основните методи, чрез които се поставя диагнозата епилепсия, са разпитът на болния и неговите близки, както и проследяването на клиничните симптоми, т.е. на епилептичните пристъпи. Понякога добри резултати се постигат при хоспитализация и провокиране на пристъп, за да може той да бъде регистриран с помощта на електроенцефалограф (ЕЕГ).
Това изследване се прави задължително при всички епилепсии, тъй като всеки вид дава характерни промени в ЕЕГ-то. В някои случаи специалистите назначават също така и образно-диагностични методи – като компютърна аксиална томография (КАТ) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).
С какво може да се обърка?
Епилептичните пристъпи могат да бъде сбъркани със синкопи – загуба на съзнание с вегетативни прояви поради нарушения в мозъчното кръвообращение. Както и с хистерични пристъпи, при които началото е сравнително по-плавно и постепенно, като симптоматиката градира, а след пристъпа се запазва известен спомен. Освен това при хистеричния припадък няма прехапване на езика и никога не се наблюдават промени в ЕЕГ-то.
Третото състояние, с което може да бъде объркан епилептичният припадък, е нарколепсията, при която се наблюдава заспиване. Някои родители пък се притесняват, че децата им получават епилептичен гърч, когато хълцат и хлипат, но това е далеч от заболяването.
Как се лекува заболяването?
Специалистите разполагат с широк спектър от медикаменти от групата на антиепилептичните. Като през последните години се налагат препаратите производни на валпроевата киселина. Не са изгубили своето значение и бензодиазепините.
Като цяло медикаментите за лечение на епилепсия се разделят на такива с широк, тесен и изключително тесен спектър на действие, според вида на епилепсията, която повлияват. Основно правило при началото на медикаментозната терапия е тя да започне само с един медикамент, като при липса на задоволителен резултат се включват допълнително други медикаменти.
При овладяване на пристъпите (безпристъпен период по-голям от 2 години) е възможно лекуващият специалист да намали дозата на медикаментите до постепенно спиране на терапията. А при тежко протичаща епилепсия, която не може да се овладее чрез медикаментозно лечение, е възможно да се прибегне до методите на неврохирургията.
Как да се предпазим?
Към момента все още няма адекватен метод за предпазване от идиопатичната детска епилепсия. Що се касае до симптоматичните форми, необходимо е предпазване от всякакви травми на главния мозък, включително и хронични контузии, които при се получават предимно при бойните спортове.
Необходимо е също така човек да не злоупотребява хронично с алкохол и други психотропни вещества. В неонаталния период на бременността пък е задължително бъдещата майка да избягва всякакво въздействие на токсични вещества.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
