Епилепсията е често срещано неврологично заболяване, то засяга 65 милиона души, което прави 1% от населението на планетата. Пристъпите при епилепсия могат да са свързани с увреждане на мозъка или семейна обремененост, но често причината е напълно неизвестна.
При около 30% от заболелите се наблюдава медикаментозно-резистентна епилепсия, която създава сериозен проблем за овладяването на пристъпите и нарушава качеството на живот.
Асоциация на родители на деца с епилепсия и Портал на пациента, с подкрепата на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, стартират информационна кампания за резистентна епилепсия „След хапчето“. Мисията на кампанията ще бъде да освети пътя и да даде нови решения на хората с епилепсия и близките им, при които лекарствата вече не действат.
„Има епилепсии, които се лекуват лесно с един антиепилептичен медикамент, т.е. дава се едно лекарство и пациентът няма нито един пристъп след това. Има пациенти, които се лекуват трудно. Ако първия медикамент не действа, може да се опитат втори, трети, като вероятността за успех намалява значително с всеки следващ медикамент“, обяснява неврохирургът проф. Красимир Минкин от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.
„Това, което искам да подчертая, е, че 1/4 от епилепсиите са медикаментозно-резистентни и колкото и да се опитват лекарства не може да се помогне. При тези пациенти се осъществяват изследвания с цел преценка на възможността за хирургично лечение, при което да се отстрани епилептогенната зона – зоната от мозъчната кора, която поражда пристъпите. Ако не може да се предложи и хирургично лечение, тогава вече се търсят други варианти като вагусовата стимулация“, пояснява проф. Минкин.
Nervus vagus e нерв, разположен в шийната област. Той е смесен нерв, като 80% от влакната провеждат сетивна информация, а останалите 20% от тях носят моторна информация. Устройството за стимулация на вегетативната нервна система (вагусов невростимулатор – VNS) работи подобно на сърдечния пейсмейкър и се имплантира под лявата ключица. Възстановяването протича бързо, а процедурата е безболезнена. Пристъпите обикновено се редуцират с 20-50 %.
„ Дъщеря ми е минала през почти всички лекарства, които са подходящи като терапия за този вид епилепсия. Пробвали сме и такива, които са ни давали надеждата, че ще ѝ помогнат за разреждането на пристъпите. Проблемът при резистентната епилепсия е, че в един момент лекарството спира да действа. През 2021 г. обсъдихме идеята при нея да се приложи вагусов стимулатор. Пристъпите на дъщеря ми не спряха изцяло, но значително се разредиха. Поведението ѝ се промени – тя стана по-жизнена и контактна“, разказва Антоанета Витева, майка на дете с епилепсия.
При имплантиране на VNS при епилепсия се цели да се намалят абнормните импулси, които генерират епилептичните пристъпи. Стимулаторът се употребява в света от много години. У нас се прилага за първи път през 2013 г., когато влиза в списъка на НЗОК за приложение при деца. В момента в България са имплантирани 25 пациенти. Преди три години VNS е реинбурсиран от НЗОК и при възрастни пациенти.
„Този вид терапия води при около 50% от пациентите до 50% намаление на пристъпите, което за някои много тежки епилепсии е съществено постижение. Когато тежките пристъпи, свързани с травматични падания или честите епилептични статуси бъдат намалени наполовина, това означава, че има голямо облекчение в живота на пациента, а това рефлектира и върху живота на неговото семейство“, отбелязва неврологът доц. Петя Димова от УМБАЛ „Св.Иван Рилски“.
Информационната кампания за резистентна епилепсия „След хапчето“ ще включва интервюта и видеа със специалисти, както и с пациенти и техните близки. Те ще се разпространяват в социалните мрежи и българските здравни информационни сайтове.
