Нови научни сведения разтърсват света на репродуктивните науки и поставят сериозни поводи за размишления пред HFEA, организацията, отговаряща за регулирането на инвитро процедурите.
Иновативните подходи на американски учени предоставят възможността да създаваме живот по начин, който досега изглеждаше немислим, а именно в лаборатория.
Новата технология, позната като инвитро гаметогеноза, предлага много потенциални ползи за бъдещи родители, както и стотици въпроси относно нейната безопасност, етика и легалност, пише The Guardian.
Какво представлява ин-витро гаметогенезата (IVG)?
Това е технология, която позволява на учените да създават сперматозоиди и яйцеклетки от кожни или стволови клетки. Това означава, че хора, които не могат да имат деца по естествен път, като например такива с репродуктивни проблеми или еднополови двойки, биха могли да имат биологични деца. Освен това IVG потенциално може да премахне възрастовите ограничения за зачеване.
„Ин-витро гаметите имат потенциала значително да увеличат наличността на човешки сперматозоиди и яйцеклетки за изследвания и, ако се докажат като безопасни, ефективни и обществено приемливи, да предоставят нови възможности за лечение на мъже с нисък брой сперматозоиди и жени с намален яйчников резерв“,казва Питър Томпсън, главният изпълнителен директор на британската агенция за регулации по фертилността (HFEA).
Как работи IVG?
С помощта на сложна генетична манипулация учените успяват да превърнат кожни клетки в стволови клетки, а след това – в сперматозоиди или яйцеклетки. Вече са постигнати успехи при експерименти с мишки, включително и успешното раждане на здрави малки от два биологични бащи.
„Възможността да се създават човешки сперматозоиди и яйцеклетки в лаборатория може коренно да промени начините, по които хората създават семейства“, обяснява Томпсън.
Първи коментари по темата
Първоначално темата привлече внезапно внимание през февруари 2025 г., когато учени заявиха, че в близкото десетилетие създаването на сперма и яйцеклетки в лабораторни условия ще бъде възможна процедура.
Разбира се, пробив като този поражда множество дебати в различни среди и дава на институциите много „храна за размисъл“ относно бъдещите регулации към това изследване.
Още тогава изследователи и регулаторни органи изразяват притесненията си по темата за потенциалните ефекти от инвитро гаметогенезата (IVG). Британската комисия HFEA обсъди не само възможните ползи, но и рисковете, свързани с тази революционна техника.
Сред най-сериозните притеснения са следните фактори:
Концепцията за „соло родителството“, при което дете би могло да бъде създадено от един-единствен човек. Тук не става дума за самостоятелното родителство, при което някой отглежда и възпитава дете сам, а за факта, че ембрионът би имал само гени от един индивид.
Това може да доведе до „крайна форма на кръвосмешение“, както предупреждава проф. Франсис Флинтър от King’s College London. Причината за това е високият риск от проява на рецесивни генетични заболявания. Ето защо членовете на HFEA единодушно се съгласяват, че „соло родителството“ ще бъде забранено.
Друг потенциален сценарий, „мултиплекс родителството“, предвижда възможността за дете с четирима биологични родители. Въпреки че това би било по-безопасно от генетична гледна точка, социалните и правните последици от такава практика все още не са ясни.
Допълнително безпокойство породи и възможността за масово създаване на ембриони, което може да доведе до по-мащабен генетичен подбор и съответно до селектиране на „по-добри“ гени, нещо, което напомня на манипулация на наследствените характеристики.
Какво се промени след месец?
Последните научни открития само засилват тези притеснения. Изследванията набират скорост и американски компании като Conception и Gameto твърдят, че са близо до създаването на напълно функционални човешки гамети (репродуктивни мъжки и женски клетки) и потвърждават, че могат да направят IVG достъпна в рамките на по-малко от десетилетие.
Привържениците на технологията предлагат нов положителен поглед върху ситуацията. Вместо опасността от генетични заболявания да се увеличи, те твърдят, че тя ще намали драстично, ако технологията се приложи правилно. Родителите биха могли да избират ембриони с по-нисък риск от наследствени болести като кистозна фиброза и клетъчна анемия. Освен това, IVG би позволила на безплодни двойки, еднополови семейства и възрастни хора да имат биологични деца, премахвайки нуждата от донори.
Но наред с този напредък нарастват и опасенията, че IVG ще позволи „проектиране“ на бебета – избор на външен вид, интелигентност, спортни способности и дори характер. Ако тази технология остане достъпна само за богатите, ще се задълбочат социалните неравенства. Ще създадем ли общество, в което генетично подобрените хора ще имат предимство пред останалите?
Tехнологията IVG е на прага на практическото приложение, но преди да се превърне в масова практика, ще трябва да бъдат решени множество етични, правни и медицински въпроси. Ако не се наложат строги регулации, технологията може да доведе до злоупотреби и непредвидими последствия за човешката еволюция.
Все по-належащ става въпросът: Готово ли е обществото да поеме отговорността за тази нова форма на родителство?
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
