В ерата на социалните мрежи, вайръл съдържанието, бързата комуникация, информацията и дезинформацията се разпространяват по-широко от всякога. Огромна част от тази информация засяга и здравни въпроси.
Как да се научим да разпознаваме неточна и дори злонамерена здравна информация? Защо толкова лесно се поддаваме на фалшиви съобщения относно нашето здраве? Това са част от въпросите, на които отговаря Medical News Today.
Днес почти всяка информация, която можем да поискаме, е само на клик разстояние. Като цяло това е положително развитие, но сме изложени на ненадеждна, непроверена информация по всяка тема, включително здраве.
Според доклад, издаден от Международния панел за информационна среда (IPIE) през 2024 г., комуникационните експерти в момента са най-загрижени „относно заплахите за информационната среда, породени от авторите в социални медийни платформи“.
Тези платформи редовно разпространяват разнообразен набор от видеоклипове, статии и публикации по теми, включително здравни. Въпреки това, при липсата на строги правила и разпоредби относно информацията в социалните медии, съществува опасност тя да се превърне в дезинформация.
Подвеждащата информация възниква, когато комуникацията е натоварена с неточности. Възможно е тя да е била погрешно изтълкувана или разбрана, след което някой е избрал част от грешна информация по погрешка и е продължил да я споделя.
Дезинформацията е по-тревожното явление. Това се случва, когато умишлено се разпространява фалшива информация с цел манипулация на публиката.
Скорошни проучвания и анализи показват, че нашето съвременно общество е уязвимо към усвояване на подвеждаща информация, включително дезинформация за здравето.
Здравните съвети са на една ръка разстояние и са изключително лесно достъпни, но може да „попием” неточна здравна информация, ако не сме достатъчно внимателни – информация, която е била докладвана погрешно, изтълкувана погрешно или по някакъв друг начин е неточна.
Според потребителско проучване, проведено от Healthline през 2024 г., сред респондентите в Съединените щати повече от половината съобщават, че са събрали здравна информация чрез социални медии, а 32% казват, че разчитат на семейството, приятелите и колегите за здравни съвети.
Добрата новина все пак е, че преобладаваща група от участниците посочват, че не се доверяват напълно на точността на гореспоменатите източници.
В Обединеното кралство национално представително проучване, от миналата година (2024 г.), установява, че 94% от населението е било свидетел на дезинформация, разпространявана в социалните медии.
Защо падаме в капана на дезинформацията?
Реакциите ни се дължат на вярвания и представи за света, които формираме у себе си от най-ранна възраст. Именно през тях пречупваме информацията, която получаваме. Тези „корени“ могат да включват емоции като безпокойство за неща, които не разбираме, например медицински прегледи, лекарства и ваксини.
Общото притеснение относно ходенето на лекар и подлагането на медицински процедури ни прави податливи на дезинформация, обяснява психологът д-р Доун Холфорд, научен сътрудник към Университета на Бристол, Обединеното кралство.
Изследванията показват, че хората обичаме избирателно да търсим доказателства в подкрепа на вече поддържани вярвания и тревоги. По-просто казано, ако нещо ни харесва, сме склонни да повярваме на съвет в социалните медии, който потвърждава нашата теза или теория.
И обратното – ако нещо не е в наша полза, бързо може да го изключим от съзнанието си отново по същия начин.
Кой е най-податлив към дезинформация?
Кой тогава е най-големият рисков фактор, когато става въпрос за събиране на дезинформация? Кой е най-податлив на приемане на неточна здравна информация и защо?
Холфорд потвърждава, че хората са склонни да вярват повече на информация, ако тя е в съответствие с тяхната идеология. И все пак тя добавя също, че определени психологически черти могат да ни направят повече или по-малко податливи на асимилиране на дезинформация.
Също така всичко зависи и от това как дезинформацията е изработена, за да създаде съответствие с хората от вярванията на тази група.
Според нея, когато „човек има желание да разглежда различни гледни точки и доказателства (активно отворено мислене), той е по-малко податлив към дезинформация.
Защо хората не се доверяват на официални източници?
Д-р Доун Холфорд подчертава, че някои от тревогите, които правят хората податливи на подвеждаща информация и дори на дезинформация, възникват от реални негативни преживявания в рамките на здравната система.
Опитът с расизъм в здравеопазването, отказът от навременно лечение поради пристрастия към пола или просто като цяло лош опит с институциите могат да засилят безпокойството на дадено лице и да допринесат за неговата податливост към неточна или откровено невярна здравна информация.
Как да проверите дали здравната информация е точна
Д-р Холфорд предоставя съвети как да проверим дали здравната информация – или друга информация, която срещаме в печат или онлайн, е точна и вярна.
„Има техника, наречена странично четене, която можем да използваме, за да търсим потвърждение на здравни факти. Ако срещнем здравна информация в един сайт или платформа, се насочваме към други източници, за да определим достоверността на първия източник и дали това, което сме прочели, е подкрепено от източници, независими от оригиналния.
Най-важно е да направим това, когато попаднем на здравна информация, която изглежда пасва идеално на това, което искаме да чуем. Защото това е моментът, когато бихме били най-податливи на невярна информация”, допълва специалистката.
Въпреки това тя подчертава, че тези, които разпространяват здравна информация, би следвало да имат задължението и отговорността да извършат изключително внимателна проверка на фактите, преди да поднесат тази информация на обществеността.
Къде да търсите точна и надеждна здравна информация
Доверието, подчертава Холфорд, „е ключово за всичко“, когато става дума за информация и дезинформация.
„По ирония на съдбата, правителствените обществени здравни организации често са местата, където информацията е надеждна – защото те са отговорни пред гражданите по начин, по който социалните медии не са“, посочва тя.
Но тук отново се стига до нагласата на хората, които не вярват на институциите.
В този случай тя съветва да търсим извън нашите местни източници и да погледнем в световен мащаб: „Можем да погледнем към глобалните организации и към неправителствените такива.
Световната здравна организация (СЗО) е отличен източник, който обхваща много широко здравеопазването. Много други организации и професионалисти в областта на общественото здравеопазване и клиничните области са се опитали да запълнят тази празнина, така че има алтернативи."
Не на последно място, експертът съветва да потърсите информация от доверен лекар, който ще бъде добре подготвен да отговори на всякакви въпроси и да провери източниците на информация.
