Светът почти наваксва годините, отнети от пандемията. Средната продължителност на живота достига 73,3 години през 2023 г., сочат новите Глобални здравни оценки на Световната здравна организация (СЗО). Това е само с 0,1 година под нивото от 2019 г.
Зад добрата новина обаче стои по-сложна картина. Годините в добро здраве се възстановяват по-бавно. А незаразните болести вече причиняват три от всеки четири смъртни случая в света.
Възстановява ли се напълно продължителността на живота след COVID-19?
Според данните на СЗО, обхващащи периода 2000–2023 г., средната продължителност на живота е 73,3 години при 73,4 години през 2019 г. Оценките се базират на национални регистри за раждания и смъртни случаи, както и на данни от програми на СЗО и партньорски организации на ООН.
Здравословната продължителност на живота обаче изостава. Тя показва колко години средно човек живее в добро здраве. През 2023 г. достига 62,8 години – с 0,4 години под нивото отпреди пандемията.
Разликата между двата показателя е 10,5 години. Толкова време средно прекарваме с болест или увреждане.
„Да живеем по-дълго е едно от големите постижения на общественото здраве“, казва д-р Ален Лабрик, директор на отдела за данни, дигитално здраве, анализи и изкуствен интелект в СЗО. „Следващото предизвикателство е тези допълнителни години да бъдат изживени в добро здраве.“
Кои болести отнемат най-много човешки животи днес?
Данните потвърждават трайна промяна. Незаразните болести причиняват 74% от смъртните случаи в света през 2023 г. През 2000 г. делът им е 58%. Осем от десетте водещи причини за смърт вече са именно незаразни заболявания.
Промяната се вижда дори в най-бедните държави. За първи път инфекциозните болести причиняват по-малко от половината смъртни случаи в страните с нисък доход. СЗО определя това като поредна стъпка в т.нар. глобален епидемиологичен преход, изместването от инфекции към хронични болести.
Защо сърдечно-съдовите заболявания остават на първо място?
Сърдечно-съдовите заболявания остават водещата причина за смърт и загубено здраве в света. Само исхемичната болест на сърцето – състояние, при което сърдечният мускул не получава достатъчно кръв – отнема около 9,5 млн. живота през 2023 г.
Тя води и до загубата на 210 милиона години здравословен живот заради преждевременна смърт или инвалидност. Много региони постигат значителен напредък след 2000 г. В Западния Тихоокеански регион и Югоизточна Азия обаче индивидуалният риск нараства, което показва трайни неравенства.
Колко бързо нарастват деменцията и диабетът?
Други хронични заболявания също заемат все по-видимо място в статистиката. Най-драстичните промени според СЗО са:
- Деменция – от 19-о място сред причините за смърт през 2000 г. се изкачва до 5-о място през 2023 г.
- Смъртни случаи от деменция – броят им се утроява за същия период.
- Диабет – рискът от смърт заради заболяването нараства значително след 2000 г., особено в Югоизточна Азия.
Какво се случва с психичното здраве в света?
Психичното здраве се оказва една от най-бързо променящите се области. Между 2019 и 2023 г. загубата на здравословни години заради депресия нараства с около 20%. При тревожните разстройства ръстът е близо 45%.
Тези данни са стандартизирани по възраст. Това означава, че ръстът не се дължи просто на застаряването на населението. Общо двете състояния отнемат около 110 милиона години здравословен живот през 2023 г.
При разстройствата, свързани с употреба на наркотици, картината е разнопосочна. Американският регион отчита най-голям ръст на риска от смърт и загубено здраве, докато Западният Тихоокеански регион, значителен спад.
Къде е България спрямо световните данни?
У нас очакваната продължителност на живота е 75,6 години за периода 2022–2024 г., според Националния статистически институт (НСИ). Жените живеят средно 79,3 години, а мъжете, 71,9 години. Разликата между двата пола е 7,4 години.
Българските данни не са пряко съпоставими със световните, тъй като обхващат различен период и методика. Глобалната тенденция обаче е ясна и важи и за нас. Все повече години се губят заради хронични болести, а не заради инфекции.
Според д-р Лабрик стойността на оценките е не само в числата. „Като показват как се променят причините за смърт и болестното бреме, те дават на държавите доказателства, които да насочват здравните политики и приоритети“, подчертава експертът.
Светът живее почти толкова дълго, колкото преди пандемията, но годините в добро здраве все още изостават. Сърдечно-съдовите болести, деменцията, диабетът, депресията и тревожността определят новата карта на глобалното здраве. Затова профилактиката и навременните прегледи стават все по-важни за дълъг и пълноценен живот.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Нови оценки на СЗО показват променящата се картина на глобалното здраве. Световна здравна организация
Таблици за смъртност за периода 2022–2024 г.. Национален статистически институт
