Мигрената не е просто главоболие – тя е сериозно заболяване, което влияе върху качеството на живот и работоспособността на засегнатите.
Това бе основният акцент на дискусията „Мигрената – актуален проблем на обществото“, която се проведе на 21 януари в столицата. Събитието събра водещи специалисти в областта на неврологията и фармакологията, които споделиха важни данни и съвременни подходи за лечение.
Какво представлява мигрената?
Мигрената е болест, която се характеризира с повтарящи се и тежки кризи. Пациентите често губят работоспособност за два или повече дни при всеки пристъп, което може да доведе до значителни социални и икономически последици.
Мигрената е генетично заболяване, което има сериозно въздействие върху ежедневието на пациентите, поясни акад. проф. д-р Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология и директор на УМБАЛ „Св. Наум“.
Силните пристъпи могат да продължат до 48 часа и да доведат до значителна нетрудоспособност. За разлика от обикновеното главоболие, мигрената е придружена от симптоми като гадене, повръщане и свръхчувствителност към светлина и шум.
„Мигрената и епилепсията са сходни заболявания. За лечение на мигрена преди са използвани лекарства за епилепсия или депресия. Днес има терапии, създадени специално за мигрена, които са ефективни при точна диагноза“, допълни акад. проф. Миланов.
Предизвикателства в диагностиката и лечението
Диагностицирането на мигрена е предизвикателство пред експертите, защото липсват специфични апаратни изследвания и се разчита на внимателното снемане на анамнеза от пациента.
Лекарите са поставени пред предизвикателството да разграничат мигрената от други форми на главоболие, за да избегнат поставянето на грешна диагноза. Лечението е затруднено от липсата на лекарства, специално разработени за мигрена. Вместо това са използвани медикаменти предназначени за други заболявания, които по случайност са имали ефект при третирането на мигрена.
Днес обаче на разположение са:
- Моноклонални антитела – прилагат се веднъж месечно и имат минимални странични ефекти.
- Лекарства от групата на гепантите – те се приемат под формата на таблетки и намаляват честотата и интензивността на пристъпите.
- Ботулинов токсин – изключително популярен в Европа, той потиска нивата на калцитонин-ген-свързания пептид, който играе ключова роля в развитието на мигрената.
Напредъкът в разработването на нови медикаменти беше представен от проф. чл.-кор. Георги Момеков, специалист в областта на фармакологията. Той подчерта рисковете от самолечение и акцентира върху необходимостта от балансиране на ефективността на терапиите с минимизиране на страничните ефекти.
Рискове при самолечение
Специалистите подчертават, че самолечението с аналгетици крие сериозни рискове. Честата употреба на болкоуспокояващи може да доведе до хронична мигрена, което усложнява нейното лечение. Освен това много пациенти използват медикаменти без рецепта, които често не са подходящи за техния случай.
Самолечението на мигрена крие няколко сериозни рискове, които е важно да се вземат предвид:
- Неправилна диагноза: Мигрената може да има симптоми, сходни с тези на други, по-сериозни състояния. Самолечението може да забави поставянето на правилната диагноза и навременното лечение.
- Неподходящо лечение: Употребата на лекарства без лекарско предписание може да бъде неефективна или дори да влоши състоянието. Някои медикаменти могат да взаимодействат с други лекарства или да имат нежелани странични ефекти.
- Предозиране: Честият или прекомерен прием на лекарства може да доведе до сериозни здравословни последици.
- Медикаментозно главоболие: Прекалената употреба на обезболяващи, особено тези с кофеин, може да причини хронично главоболие, свързано с медикаментите.
- Влошаване на състоянието: Неправилното самолечение може да задълбочи симптомите на мигрена или да доведе до усложнения.
- Маскиране на други заболявания: Симптомите на мигрена могат да прикрият други здравословни проблеми, като забавят тяхното диагностициране.
Статистика и социално-икономическо въздействие
Д-р Мария Трифонова представи данни от проучване, проведено сред 300 пациенти, според което:
- 12-14% от населението в световен мащаб страда от мигрена, като жените са три пъти по-засегнати от мъжете.
- 31% от страдащите никога не са били диагностицирани от лекар.
- 25% от пациентите имат пристъпи повече от три пъти месечно.
Проучването подчерта и икономическите последици от мигрената. Според д-р Георги Славчев разходите за лечение и загубена работоспособност надхвърлят 28 млн. лв. годишно. Възстановяването на средствата за медикаменти за профилактика от НЗОК би могла значително да намали тези разходи и да подобри качеството на живот на засегнатите.
Мигрената е сериозен медицински и социален проблем, който изисква повече внимание както от страна на медицинската общност, така и на обществото като цяло. Новите терапевтични подходи и лекарства дават надежда на пациентите, но правилната диагностика и информираност остават ключови фактори за успешно лечение.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
