Кисело мляко, кафе, хляб с квас и шоколад. На пръв поглед нямат нищо общо, но всички са ферментирали храни, продукти, в чието производство участват микроорганизми. Ново проучване с над 12 600 участници от 53 европейски държави за първи път показва какво и колко от тях ядат европейците.
Резултатите излизат на 15 октомври в списание British Journal of Nutrition. Те установяват, че почти всеки консумира такива храни, но порциите често са скромни. България попада в региона с най-нисък прием на ферментирали млечни продукти.
Какво точно изследват учените?
Проучването е част от европейската научна мрежа PIMENTO, подкрепена от програмата COST. Между октомври 2023 и май 2024 г. участниците попълват онлайн специален въпросник. С помощта на снимки на порции те посочват колко често и колко ядат от 15 групи ферментирали храни.
Учените разделят Европа на четири региона, Северна, Западна, Южна и Централна и Източна. България е в последния, заедно с Румъния, Сърбия, Полша и още 18 държави. Резултатите са претеглени по възраст, пол и регион според данните на Евростат.
Изследователите използват дефиницията на Международната научна асоциация за пробиотици и пребиотици (ISAPP). Според нея ферментирала е храна, получена чрез желан растеж на микроорганизми. Затова в списъка влизат и кафето, шоколадът и хлябът, макар готовите продукти да не съдържат живи бактерии.
Кои ферментирали храни са най-популярни в Европа?
Безспорен лидер са ферментиралите млечни продукти. Между 94,1% и 95,6% от анкетираните ги консумират. Това е единствената група без значима разлика между регионите.
Към най-масовите храни (над 75% от участниците) спадат още:
- ферментирали зърнени храни, най-вече хляб (89,9–95,9%);
- шоколад, над 90% го ядат всяка седмица;
- кафе (78,4–84,1%);
- ферментирали зеленчуци като киселото зеле (89,5–92%).
Най-рядко присъстват в менюто ферментиралите безалкохолни напитки, ферментиралият чай и растителните алтернативи на месо и мляко. Последните са популярни в Западна Европа (72,8%), но там се ядат в символични количества.
Колко всъщност ядем?
Популярността и количеството не вървят ръка за ръка. Медианният дневен прием на ферментирали млечни продукти е между 66,7 г в Централна и Източна Европа и 80,1 г в Западна.
Само киселото и ферментиралото мляко възлизат на 44–55,7 г дневно. Това е около четвърт от чаша от 200 мл. За сравнение, Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) съветва по една чаша кисело или прясно мляко и 50 г сирене всеки ден.
Още по-голям е контрастът при ферментиралите зеленчуци. Девет от десет участници казват, че ги ядат, но средно едва по 4,4 до 8,4 г на ден. Това е колкото една-две лъжици кисело зеле.
Ферментирала ли е туршията в буркана?
Авторите правят важно уточнение. Много хора смятат за ферментирали и туршиите с оцет. Те обаче се получават без участие на микроорганизми и често са пастьоризирани.
Истински ферментиралите зеленчуци, като киселото зеле в саламура, развиват млечна киселина по естествен път. Обикновено те съдържат и живи микроорганизми. Именно на тях се приписват потенциалните ползи за чревния микробиом.
Подобно е положението с някои растителни „кисели млека“ и сирена. Те често се подкисляват с добавки, а не чрез истинска ферментация. Затова учените допускат, че реалният прием може да е леко надценен.
Полезни ли са ферментиралите храни за здравето?
Това изследване не оценява ползите за здравето. То описва какво ядат хората, но не проверява как това влияе на организма. Учените не измерват и броя на живите бактерии в храната към момента на хранене.
Според авторите ферментацията може да подобри усвояването на някои хранителни вещества. Възможната роля на тези храни за храносмилането, метаболизма и психичното здраве обаче все още се изследва. Повечето клинични проучвания засега са малки и проверяват конкретни продукти.
Изследването има и други ограничения:
- данните са самоотчетени и зависят от паметта на участниците;
- хората са набрани онлайн и чрез препоръки, а не на случаен принцип;
- мнозинството от участниците са жени;
- не е ясно дали всички продукти са преминали през истинска ферментация.
Защо учените настояват за регионални препоръки?
В момента няма официални европейски препоръки за прием на ферментирали храни. Някои държави обмислят да ги включат в хранителните си насоки. Предвид големите разлики авторите смятат, че регионалните насоки са по-реалистични от единна европейска норма.
Те настояват и за по-ясно етикетиране. Според тях опаковката трябва да показва дали продуктът съдържа живи микроорганизми към момента на консумация.
Ферментиралите храни присъстват в менюто на почти всеки европеец, но порциите често са малки. Ако търсите храни с живи култури, проверявайте етикета и различавайте киселото зеле в саламура от оцетната туршия. При хронично заболяване е добре промените в храненето да се обсъдят с лекар.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
Изберете Светът на здравето като любим източник в Google
