Близо четирима от десет българи рядко или никога не се консултират с лекар или фармацевт, преди да приемат лекарствен продукт, хранителна добавка или друг продукт, рекламиран като полезен за здравето.
Това показва национално представително проучване на социологическа агенция „Тренд“, представено за първи път при старта на Националната информационна кампания „Здраве без риск“. Инициативата се реализира с институционалната подкрепа на Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) и Българския лекарски съюз (БЛС) и е насочена срещу нерегламентираните лекарствени продукти, подвеждащо рекламираните добавки и здравните решения, взети под влияние на недостоверна информация.
Данните очертават тревожна картина, че българите знаят, че покупката на лекарства онлайн от непознати сайтове е рискована, но значителна част от тях продължават да го правят, без да проверяват нито производителя, нито съдържанието, нито кой стои зад обещанията.
Какво показва проучването на „Тренд“ за поведението на българите?
Най-показателният резултат е разминаването между знание и действие. 89% от анкетираните смятат, че покупката на лекарствени продукти, хранителни добавки и други продукти за здравето от непознати сайтове или през социалните мрежи крие риск. В същото време 39% признават, че са купували подобен продукт, без да проверят кой е неговият производител.
Останалите ключови данни от националното проучване:
- 39% рядко или никога не се консултират с лекар или фармацевт, преди да използват лекарство, добавка или друг продукт за здравето;
- 16% заявяват, че никога не търсят подобна консултация;
- 36% са правили покупка под влияние на реклама, интернет публикация или препоръка в социалните мрежи;
- 63% посочват лекаря, а 47%, фармацевта сред източниците с най-голямо влияние върху здравните им решения.
„Два милиона българи са използвали продукт, рекламиран като полезен за здравето. А на въпрос колко често се консултирате с лекар или фармацевт преди употребата на лекарствен продукт, хранителна добавка или друг продукт, рекламиран като полезен за здравето, 16% отговарят, че никога не се консултират. Това означава 800 000 българи“, посочва Димитър Ганев от социологическа агенция „Тренд“.
Изводът на социолозите е, че доверието в медицинските специалисти остава високо, но то не се превръща автоматично в поведение. Голяма част от хората вземат решения за продукти за здравето си, без да потърсят предварително мнението на лекар или фармацевт, а именно в този момент маркетинговите обещания изместват медицинската експертиза.
Колко голям е проблемът с нерегламентираните продукти в България?
Мащабът на явлението личи и от контролната дейност на Изпълнителната агенция по лекарствата. Само от началото на 2026 г. ИАЛ извършва над 450 проверки в лекарствоснабдителната мрежа. При 7 съвместни проверки с други компетентни институции са установени над 10 000 опаковки лекарствени продукти, неразрешени за употреба в България.
Онлайн пространството е отделен фронт. Агенцията провежда 57 проверки на интернет сайтове, при които открива над 20 онлайн платформи, чрез които незаконно се предлагат лекарствени продукти – най-вече пептиди. До момента през 2026 г. ИАЛ изпраща до ГДБОП 15 преписки с документи за извършени контролни покупки.
„Мащабът на действията, свързан с нерегламентирано, незаконно предлагане на продукти в онлайн пространството, е изключително сериозен. В последните месеци все по-често се наблюдава разпространение на така популярните пептиди, които се предлагат за отслабване. Категорично това е незаконна дейност, свързана с изключително висок риск за здравето на хората“, подчертава изпълнителният директор на ИАЛ маг.-фарм. Богдан Кирилов.
Защо това е опасно? Продукт с неясен произход може да съдържа активно вещество в различна от обявената доза, примеси или изобщо друга субстанция. При хранителните добавки, на които се приписват лечебни свойства, рискът е двоен – от самия продукт и от отложеното реално лечение, докато човек разчита на обещание вместо на диагноза.
Защо българите купуват продукти за здравето под влияние на реклами?
Проучването показва, че 36% от българите са правили покупка заради реклама, интернет публикация или препоръка в социалните мрежи. Механизмът е добре познат, убедително послание, „лични истории“, анонимни профили и обещание за бърз резултат, най-често за отслабване, енергия или „прочистване“ на организма.
„Министерството на здравеопазването не приема човек, който търси решение за здравето си, да бъде мишена на непрозрачен маркетинг, медицински твърдения да могат да се разпространяват без доказателства, а отговорността да се крие зад анонимни профили, платени публикации или неясни доставчици“, заявява зам.-министърът на здравеопазването д-р Николай Вълов.
Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов поставя акцента върху превенцията: „Превенцията не започва в момента, в който човекът вече е станал пациент. Тя започва много по-рано, с информацията, която получава, с избора, който прави, и с решението на кого да се довери.“
Именно затова кампанията залага на четири прости въпроса, които всеки трябва да си зададе преди покупка:
- Какво приемам?
- Откъде идва?
- Какво съдържа?
- Кой стои зад твърденията?
„И когато става дума за здравето им, да търсят медицинска експертиза, а не най-убедителното обещание“, обобщава организаторът на инициативата Десислава Власакиева.
Как гражданите могат да подадат сигнал за съмнителен продукт?
Със старта на „Здраве без риск“ заработва и конкретен механизъм за действие. На bezrisk.bg чрез бутона „Подай сигнал“ всеки може да сигнализира за съмнителни лекарствени продукти, хранителни добавки и подвеждащи здравни предложения. Сигналите се насочват към компетентните институции за проверка и действия в рамките на техните правомощия.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Национална информационна кампания „Здраве без риск“ – официална платформа и бутон „Подай сигнал“
Социологическа агенция „Тренд“ – национално проучване за нагласите към продукти за здравето
Изпълнителна агенция по лекарствата – контролна дейност през 2026 г.
Информация за кампанията. Български лекарски съюз
