Когато гърбът ни заболи, първият импулс е да го пазим. Спираме да се навеждаме, не вдигаме нищо, движим се сковано и предпазливо. В първите дни това е разбираемо. Ако обаче продължи с месеци, страхът от движение може да започне да поддържа самата болка.

Болката в кръста е водещата причина за години, живени с увреждане, в световен мащаб. При много хора тя преминава в дълготрайно състояние с периодични обостряния. Затова все повече изследователи насочват вниманието си не само към гръбначния стълб, но и към начина, по който хората мислят за болката си и се движат с нея. Последните данни идват от тригодишното проследяване на проучването RESTORE, публикувано през август 2025 г. в The Lancet Rheumatology.

Снимка: iStock

Какво е страхът от движение и как поддържа болката?

В медицината страхът от движение, заради повторно нараняване, се нарича кинезиофобия. Според т.нар. модел „страх–избягване” той често се появява още в острата фаза на болката. После човек започва да избягва физическа активност, а това допринася болката да стане хронична.

Проф. Питър О'Съливан от университета „Къртин” в Австралия, съавтор на RESTORE, описва механизма така: един епизод на болка в гърба естествено поражда тревожност и страх. Те карат хората да проявяват свръхпредпазливост към тялото си и да избягват обичайни движения. Ако това продължи, се затваря порочен кръг от повишена чувствителност към болка и все по-ограничена активност.

Изследванията на кинезиофобията показват няколко характерни особености:

  • Хората с висока степен на страх от движение се справят по-трудно с ежедневните дейности и съобщават за по-силна болка.
  • Те често надценяват болката, която очакват от дадено движение.
  • При повторение на същото движение страхът и оценката на болката намаляват. При всяко ново движение обаче страхът се връща.
  • Проучване в списанието Brain Sciences установява, че кинезиофобията частично обяснява връзката между силата на болката и степента на ограничение при хора с хронична болка в кръста.

Снимка: Canva

Как когнитивно-функционалната терапия атакува страха?

Когнитивно-функционалната терапия (КФТ) е индивидуален подход, който се провежда от специално обучени физиотерапевти. За разлика от класическите методи, при които терапевтът „прави нещо” на пациента, тук акцентът е върху обучението и насърчаването. Подходът има три основни компонента:

  • Осмисляне на болката. Персонализирано обяснение какво се случва в тялото и оспорване на убеждения като „гръбначният ми стълб е крехък” или „всяко навеждане ще ме нарани”.
  • Постепенно излагане на страховете. Пациентът и терапевтът заедно изпробват движенията, от които човек се страхува и които избягва, като се учи на контрол на движението и отпускане на тялото.
  • Промени в начина на живот. Работа върху съня, физическата активност и общото здраве, които влияят на чувствителността към болка.

Според проф. О'Съливан целта е пациентът да поеме контрол: да придобие умения да управлява болката си и увереност отново да се движи и да се върне към нормалния си живот.

Снимка: Freepik

Какво показа проучването RESTORE?

В изпитването участват 492 възрастни с болка в кръста с продължителност над 3 месеца и средна сила поне 4 от 10. То е проведено в 20 физиотерапевтични клиники в Сидни и Пърт. Участниците са разпределени в три групи: обичайни грижи, само КФТ или КФТ с биологична обратна връзка чрез сензори за движение. Терапевтичните групи получават до 7 сесии за 12 седмици и допълнителна сесия на 26-ата седмица.

Ето ключовите резултати след три години:

  • И двете групи с КФТ имат значително по-малко ограничения в ежедневната активност от групата с обичайни грижи.
  • Силата на болката също е по-ниска, средно с 1 до 1,5 точки по 10-степенна скала.
  • Клинично значимо подобрение постигат 62% от групата само с КФТ и 74% от групата със сензори срещу 33% при обичайните грижи.
  • Добавянето на сензорите за движение не дава значима допълнителна полза.

Водещият автор проф. Марк Хенкок от университета „Макуори” определя трайността на ефекта като нова и много важна находка. По думите му масажът, мануалните техники и медикаментите могат да облекчат симптомите краткосрочно, но в дългосрочен план подходите, които учат пациентите сами да управляват болката, са значително по-ефективни.

Снимка: iStock

Какви са ограниченията на данните?

Не всички специалисти споделят ентусиазма. Самите автори посочват няколко ограничения. Само 63% от участниците стигат до тригодишното проследяване. Пациентите и терапевтите знаят кой какво лечение получава. Резултатите се основават на самооценка.

В подробен критичен анализ на PainScience.com Пол Инграм обръща внимание на още няколко неща. Ефектът е умерен по размер, а след три години участниците продължават да имат болка. Липсата на ефект от сензорите може да означава, че голяма част от ползата идва от общи фактори: внимателното отношение, повече движение и подкрепата на терапевта. Някои физиотерапевти също се притесняват, че добрите практики, които мнозина отдавна прилагат, се „опаковат” като търговска марка.

Според критиците е нужно повторение на изследването от независими екипи и сравнение с други програми с подобен контакт с терапевт. Самите автори също настояват за проучвания в различни здравни системи.

Посланието, което обединява и привържениците, и скептиците, е, че разбирането на болката и постепенното връщане към движението са по-полезни от продължителното щадене на гърба. Когнитивно-функционалната терапия все още не е широко достъпна в България, но нейните принципи се срещат и в съвременната физиотерапия. Ако болката в кръста ви продължава повече от три месеца или ви кара да избягвате обичайни дейности, обсъдете с личния си лекар или с физиотерапевт какъв подход е подходящ за вас.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

—-----------------------------------------------------------

Източници

  1. The Lancet Rheumatology: Когнитивно-функционална терапия със или без биологична обратна връзка срещу обичайни грижи при хронична болка в кръста (RESTORE): тригодишно проследяване
  2. Clinical Pain Advisor: Когнитивно-функционалната терапия показва трайна ефективност при хронична болка в кръста
  3. Macquarie University: Пробивното лечение на болката в гърба продължава да действа и след три години
  4. PainScience.com: Колебливо преосмисляне на RESTORE
  5. Brain Sciences (PubMed): Посредничи ли кинезиофобията между силата на болката и инвалидността при хора с хронична болка в кръста и затлъстяване?
  6. eOrthopod: Кинезиофобия при хронична болка в кръста
Изберете Светът на здравето като любим източник в Google