Телефонът се отдалечава все повече, буквите на менюто в ресторанта се сливат, а очилата за четене постоянно са някъде другаде.
Това е възрастовото далекогледство, промяна, която рано или късно засяга почти всеки. По данни на Световната здравна организация (СЗО) 826 млн. души по света имат нарушено близко зрение заради него. Защо се случва, може ли да се отложи и има ли решение освен очилата, обяснява офталмологът д-р Елена Дарджикова пред Ралица Стефанова в „Подкаст за здраве“.
Защо след 40 години не виждаме добре отблизо?
Причината е естественото стареене на лещата в окото. „След 40-годишна възраст лещата забавя способността си да променя фокуса наблизо“, обяснява д-р Дарджикова. Националният очен институт на САЩ (NEI) описва същия механизъм: с годините лещата става по-твърда и по-малко гъвкава.
Медицинският термин е пресбиопия. Морковите и добавките за зрението няма да спрат процеса. „Може би има някакво забавяне, но в повечето случаи рано или късно всички стигат до този момент“, казва лекарката.
Решенията досега са очила или в някои случаи контактни лещи. Очилата обаче се изпотяват в студа и трябва да се търсят при всяко ново съобщение.
Има ли лазер за премахване на очилата за четене?
Има клинкики, които прилагат нова лазерна процедура срещу възрастовото далекогледство. Ако пациентът има и късогледство, далекогледство или астигматизъм, те може да се коригират в рамките на една комбинирана интервенция.
Д-р Дарджикова уточнява, че целта не е човек никога повече да не използва корекция, а зависимостта от очила в ежедневието значително да намалее. Това е особено ценно между 40 и 60 години, когато хората искат да шофират и спортуват свободно.
Какви изследвания на очите се правят преди лазерна корекция?
Подготовката започва у дома. Контактните лещи трябва да се свалят 3–4 дни преди прегледа, а изкуствени сълзи се поставят 3–4 пъти дневно. Климатиците и екраните правят окото сухо, обяснява лекарката.
Следва обстоен офталмологичен преглед: проверка на зрението, разширяване на зениците, оценка на дебелината и здравината на роговицата, изследвания на задния сегмент на окото и скенер. Първият апарат, този с цветния балон, дава ориентир за диоптъра за далеч. Вторият измерва безконтактно, с въздушна струя, очното налягане.
При отклонения в налягането прегледът продължава със скенер на зрителния нерв. „На първо място трябва да изключим глаукома. Тя е безсимптомна и много коварна, пациентът идва за очила и се оказва, че зрителният нерв вече е увреден“, предупреждава д-р Дарджикова.
Кой не е подходящ за лазерна корекция?
Според лекарката диоптрите трябва да са стабилни, най-често това се случва между 45 и 50 години. Процедурата не е подходяща и за:
- бременни и жени, които скоро са родили, д-р Дарджикова препоръчва да мине поне година, за да се възстанови хормоналният баланс;
- хора с новооткрит диабет или инсулинова резистентност, изчаква се между 6 месеца и година, за да се види дали настъпват промени в ретината;
- пациенти с вече развита диабетна ретинопатия, тогава лазерната корекция не е приоритет.
Американската академия по офталмология (AAO) също посочва диабета като относително противопоказание, при което решението зависи от контрола на кръвната захар и състоянието на ретината.
Боли ли лазерната корекция и колко трае възстановяването?
Пациентът не усеща болка, нито натиск, а интервенцията продължава около 10 минути. Тънкото капаче на роговицата, което преди се оформяше механично с микрокератом, сега се прави изцяло компютърно. Системата за проследяване улавя дори леките движения на окото и спира процедурата.
Възстановяването обаче не е мигновено. „Иска ми се да кажа на хората: елате в четвъртък и в понеделник сте на работа. Но това е само на кино“, казва д-р Дарджикова. Според нея периодът е между един и три месеца и е строго индивидуален. Временно се ограничават фитнесът и шофирането, защото мозъкът се нуждае от невроадаптация.
Каква е разликата между възрастовото и вроденото далекогледство?
Късогледството, далекогледството и астигматизмът се дължат на формата и дължината на окото и са генетично заложени. Хората с вродено далекогледство усещат проблеми с близкото зрение по-рано, понякога още около 35-ата година.
При късогледите се случва обратното. Мнозина вярват, че след 40 години ще могат да свалят очилата си. Те наистина четат по-лесно отблизо, но според лекарката за далеч остават късогледи.
Правят ли очилата очите „мързеливи“?
Не. Мързеливото око (амблиопия) възниква само в детска възраст, когато проблем със зрението не бъде открит навреме. „Това се развива до тригодишна възраст и затова ранните прегледи са страшно важни“, казва д-р Дарджикова. Тя препоръчва първи преглед на 6 месеца, следващ на една и на три години, а после при тръгване на градина и училище. AAO също подкрепя скрининга от 6-месечна възраст.
След 40 години очилата за четене не отслабват очите. Нуждата от по-висок диоптър идва с възрастта, а не от самите очила.
Възрастовото далекогледство е естествено и неизбежно, но вече има повече решения от очилата за четене. Лазерната корекция изисква обстоен преглед, стабилни диоптри и търпение при възстановяването, а изборът на метод винаги е индивидуален и се прави с офталмолог.
Гледайте целлият разговор с Д-р Елена Дарджикова пред Ралица Стефанова във видеото:
Източници
- Слепота и зрителни увреждания. Световна здравна организация
LASIK при пациенти със захарен диабет. eWiki, Американска академия по офталмология
Скрининг на зрението за амблиопия. Американска академия по офталмология
