Ноември е месецът на бурканите и бурето в мазето. Точно сега пресичане на кисело зеле е сред най-търсените кулинарни теми в България. Мнозина посягат към натриев бензоат (E211) или аспирин, за да спрат ферментацията.

Колко безопасни са тези методи и какво губи зелето, когато го „спираме“ с химия? Обясняваме какво казват европейските и американските здравни власти и изследователите от Станфордския университет.

Какво означава пресичане на киселото зеле?

Киселото зеле се получава чрез млечнокисела ферментация. Бактериите превръщат захарите от зелето в млечна киселина, която го консервира естествено. „Пресичането“ спира процеса, когато вкусът е готов, за да не прекисне и омекне зелето.

Традиционно у нас това става с консервант или аспирин. Натриевият бензоат присъства и в състава на част от готовото кисело зеле в магазините.

Безопасен ли е натриевият бензоат (E211)?

E211 е разрешена хранителна добавка в ЕС. При преоценката си от 2016 г. Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) не открива данни за генотоксичност или канцерогенен потенциал. Органът определя приемлив дневен прием от 5 mg на килограм телесно тегло, или около 350 mg за човек със 70 kg.

Същата оценка обаче отчита, че при малките деца прагът може да бъде надхвърлен, главно заради ароматизираните напитки. Тук е и основният проблем на домашното пресичане, консервантът се слага „на око“, без лабораторен контрол.

Какви въпроси остават отворени?

  • Образуване на бензен. Според Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) бензоатите и витамин C могат да образуват следи от бензен. Процесът се засилва от топлина и светлина. Данните са за напитки, но киселото зеле също е богато на витамин C.
  • Хиперактивност при деца. Проучване в The Lancet от 2007 г. установява повече хиперактивно поведение при деца, приели смес от изкуствени оцветители и натриев бензоат. Ефектът само на консерванта не може да бъде отделен.
  • Симптоми на ADHD при възрастни. Пилотно изследване сред 475 студенти свързва честия прием на напитки с бензоат с повече симптоми. То показва връзка, но не доказва причина.

Снимка: OpenAI

Защо аспиринът не е добра алтернатива?

Аспиринът (ацетилсалицилова киселина) е лекарство, а не хранителен консервант. Попаднал в зелето, той се приема от цялото семейство без контрол върху дозата.

Британската здравна служба NHS предупреждава, че аспирин не се дава на деца под 16 години без лекарско предписание. Причината е връзката му с редкия, но тежък синдром на Рей. Внимание е нужно и при хора със стомашни проблеми, астма или алергия към салицилати.

Кои методи за пресичане са по-здравословни?

Най-естественият начин за пресичане на кисело зеле е студът. Според експерти от Калифорнийския университет под около 15 °C зелето практически спира да ферментира. Напълно ферментиралото зеле се съхранява плътно покрито в хладилник няколко месеца.

  • Изнасяне на студено. Бурето се премества в хладно мазе или помещение, щом вкусът е готов.
  • Хладилник. Подходящ за по-малки количества в буркани, като зелето остава под саламурата.
  • Пастьоризация в буркани. Удължава трайността, но топлината унищожава живите микроби.
  • Замразяване. Запазва вкуса, но зелето губи част от хрупкавостта си.

Снимка: OpenAI

Пастьоризираното зеле не е безполезно. Специалистите от Станфорд отбелязват, че то запазва ценни метаболити и постбиотици, получени при ферментацията.

Пробиотик ли е всяко кисело зеле?

Изследователите от Станфордския университет разбиват няколко популярни мита за ферментиралите храни:

  • Ферментирало не означава пробиотик. Непастьоризираното зеле съдържа живи микроби, но не и точно определени пробиотични щамове.
  • Зелето с оцет не е ферментирало. Много продукти са просто подкиселени. Истински ферментиралите обикновено се пазят в хладилник и нямат оцет в състава си.
  • Повече не е по-добре. Рязкото увеличаване на порциите може да предизвика подуване и дискомфорт.
  • Не е подходящо за всеки. Хора с отслабен имунитет, хистаминова непоносимост или някои чревни заболявания е добре първо да се консултират с лекар.

Към това се добавя и солта. Киселото зеле и зелевият сок са солени храни, затова хората с високо кръвно налягане е добре да ги консумират умерено.

Снимка: Canva

Натриевият бензоат е разрешен и в регламентирани количества се смята за безопасен. Домашното дозиране „на око“ обаче остава риск, особено за децата. Студът е най-щадящият начин за пресичане на кисело зеле, който запазва живите микроби, а аспиринът няма място в зимнината.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------.

Източници

 

  1. Европейски орган за безопасност на храните (EFSA). Научно становище за преоценка на бензоената киселина и бензоатите (E 210–213) като хранителни добавки, 2016
  2. FDA. Въпроси и отговори за образуването на бензен в безалкохолни и други напитки

  3. McCann D. и съавт. Хранителни добавки и хиперактивно поведение при деца на 3 и 8–9 години, The Lancet, 2007

  4. Beezhold B. и съавт. Консумация на напитки с натриев бензоат и симптоми на ADHD при студенти, Journal of Attention Disorders, 2014

  5. NHS. Синдром на Рей

  6. Калифорнийски университет, UC ANR. Ръководство за приготвяне на кисело зеле

  7. Станфордски университет. Митове за ферментиралите храни

  8. Станфордски университет. Как да разпознаем истински ферментиралите храни

Изберете Светът на здравето като любим източник в Google