Здравето и екологията стоят начело в приоритетите ни, когато пазаруваме. Когато обаче изборът е между пържола, заместители на месото и бобови храни, навикът често надделява.
Това показва ново проучване, публикувано в научното списание Current Developments in Nutrition. Изследователите проследяват как възрастни нидерландци избират между месо, растителни заместители и бобови храни при планиране на обикновено ядене. Резултатите обясняват защо промяната в чинията върви толкова бавно.
Защо изобщо се говори за заместване на месото?
Хранителните модели в богатите страни вредят едновременно на здравето и на планетата. Червеното месо е сред основните причини за това. В Нидерландия средната консумация на месо надхвърля препоръките.
Авторите цитират предишни изследвания, според които частичната замяна на месото с храни, богати на растителен протеин, носи двойна полза. Тя намалява екологичния отпечатък на храненето и подобрява здравето. Въпреки това бобовите храни и растителните алтернативи остават маргинални в западните общества.
Как учените проверяват какво всъщност избираме?
Екипът използва т.нар. експеримент с дискретен избор. При него участниците избират между варианти с различни характеристики, а анализът показва кои качества тежат най-много.
В проучването участват 272 възрастни от Нидерландия, набрани през януари 2022 г. Всички са яли месо, заместители на месото и бобови храни през последните три месеца. Вегетарианците и веганите не са включени.
Участниците си представят две ястия – паста и традиционното нидерландско ястие с картофи, месо и зеленчуци. За всяко от тях решават по 10 задачи, в които избират между три варианта:
- месо;
- заместител на месото;
- бобови храни.
Продуктите се различават по съдържание на протеин, цена, местно и биологично производство. Всеки носи и етикет по системата „светофар“, червено, жълто или зелено – за здраве и за екологична устойчивост.
Какво показват резултатите?
Здравето се нарежда на първо място по значимост и в двата сценария, а устойчивостта, на второ. Цената е трета при пастата и четвърта при традиционното ястие, където биологичното производство излиза на трето място. Участниците предпочитат по-здравословни, по-екологични и по-евтини варианти.
И все пак при равни други условия месото остава предпочитаният избор и в двете ястия. В началните въпроси 77,9% от участниците определят месото като най-вкусната от трите категории.
Авторите обсъждат ролята на очакванията за вкус, културните значения и навиците. Те подчертават обаче, че тези фактори не са измервани пряко. Затова проучването не доказва, че именно те определят предпочитанието.
Има ли значение какво готвим?
Да, но в умерена степен. Пастата показва по-голям потенциал за замяна на месото, отколкото традиционното ястие с картофи, месо и зеленчуци. Разликите между двата сценария обаче остават ограничени.
Анализът открива и група потребители с особено ниска готовност да плащат за заместители на месото и бобови храни. Тя обхваща 27% от участниците при пастата и 30% при традиционното ястие. Това са отделни групи за всеки сценарий, а не едни и същи хора.
Какво означава това за българската трапеза?
Данните са от Нидерландия, но картината звучи познато и у нас. Месото заема централно място в българската кухня – от скарата до празничната трапеза.
Българската традиция обаче има и предимство. Бобът, лещата и нахутът присъстват в нея от поколения, в боб чорбата, лещата яхния и постните ястия. Проучването подсказва, че ястията, в които месото не е задължителна част, са по-лесна отправна точка за промяна.
Защо информацията сама не е достатъчна?
Според авторите стратегиите за устойчиво хранене не бива да разчитат само на информационни кампании. Те посочват ролята на няколко фактора:
- цената и достъпността на алтернативите;
- ясните и стандартизирани етикети за устойчивост;
- очакванията за вкус;
- влиянието на семейството и социалната среда.
Изследването има и ограничения. Изборите са хипотетични и направени онлайн, а не реални покупки. Хората с висше образование са свръхпредставени, затова изводите не важат автоматично за всички потребители.
Хората ценят здравословното хранене и екологията, но вкусът и навикът все още често решават какво попада в чинията. Ястия като пастата, супите и яхниите с бобови храни са естествена възможност за по-малко месо. Промяната не изисква пълен отказ, а постепенни и устойчиви стъпки.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Проучване за предпочитанията на нидерландски възрастни към месо, заместители на месото и бобови храни в различни хранителни ситуации – Current Developments in Nutrition (2026)
Купувачите ценят по-здравословните и по-екологични храни, но все пак избират месото – News-Medical
