Осем седмици ежедневна практика на осъзнатост (майндфулнес), благодарност или оптимизъм могат да се отразят измеримо на кръвното налягане, възпалителните маркери и функцията на кръвоносните съдове.
До този извод достига нов анализ на 18 рандомизирани контролирани проучвания, публикуван в списание Cardiology Clinics. Интересното е, че учените не питат само „дали“ работят тези техники, а „колко често“ и „за колко време“ трябва да се практикуват, за да има реална полза за сърдечното здраве. Отговорът, който дават, е изненадващо конкретен и напълно приложим у дома.
Какво откриват учените за практикуването на осъзнатост и връзката с кръвното налягане?
Екипът, ръководен от проф. Розалба Ернандес от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн, преглежда 18 клинични изпитвания, в които се тестват интервенции от позитивната психология, програми за осъзнатост (майндфулнес), водене на дневник на благодарността и трениране на оптимистична нагласа.
Участниците са предимно възрастни между 55 и 65 години, които вече имат повишен сърдечно-съдов риск, неконтролирана хипертония, сърдечна недостатъчност или други хронични заболявания. Всяко проучване обхваща между 50 и 200 души, а жените съставляват между 35 и 55% от участниците.
„При пациенти с хипертония и след остър коронарен синдром програмите, базирани на майндфулнес и провеждани в продължение на осем седмици, понижават систоличното кръвно налягане и намаляват възпалителни маркери като високочувствителния C-реактивен протеин и фибриногена“, посочва проф. Ернандес, която е член на Американската кардиологична асоциация.
Най-впечатляващият резултат идва от 12-седмична дигитална програма с духовна насоченост. Според изследователите тя постига едно от най-големите понижения, 7,6 пункта на систоличното налягане, измерено със стандартен маншет, и 4,1 пункта на централното систолично налягане, което се измерва в аортата непосредствено след сърцето.
Каква е „правилната доза“ осъзнатост за сърцето?
Именно тук е новото в анализа. Предишни изследвания върху позитивната психология рядко уточняват колко често и за колко време трябва да се практикуват техниките, за да има ефект върху здравето. Екипът на Ернандес търси отговор на този въпрос и открива ясна закономерност, колкото по-чест е контактът с участниците, толкова по-надеждни са физиологичните ползи.
„Терапевтичната доза, която най-последователно се свързва с подобрения в кръвното налягане, възпалението и функцията на ендотела, е ежедневна практика, подкрепена от седмични сесии, в продължение на осем до 12 седмици“, обяснява проф. Ернандес.
Програмите в анализа са доста различни по формат:
- Структурирани телефонни сесии или дневник, съчетан с кратки проверки от специалист.
- Дигитални инструменти, мобилни приложения, текстови съобщения, WhatsApp групи.
- Групови срещи на живо или хибридни модели, комбиниращи присъствени занимания с онлайн сесии.
Общото между най-успешните е ритъмът, седмична сесия плюс домашни „микрозадачи“ всеки ден. Най-силни промени в поведението показва осемседмична програма през WhatsApp, при която участниците получават ежедневни кратки задачи, да се движат повече, да се хранят по-здравословно и да приемат редовно предписаните си лекарства.
Друга програма, включваща мотивационно интервюиране, увеличава физическата активност на сърдечно болни пациенти с 1800 крачки на ден и подобрява придържането към терапията. За сравнение, чистите майндфулнес програми подобряват движението и храненето, но не и редовния прием на медикаменти.
Защо психичното здраве е част от грижата за сърцето?
Анализът се вписва в нарастващ обем научни данни, които свързват психичното благополучие със защита на сърдечно-съдовата система. Черти и преживявания като оптимизъм, положителни емоции и благодарност все по-често се асоциират с по-здраво сърце. По-ранно проучване на същия екип, публикувано в Health Behavior and Policy Review, установява, че хората с най-високи нива на оптимизъм имат по-добри показатели за сърдечно здраве.
Механизмът вероятно е двоен. От една страна, техниките за осъзнатост влияят директно върху стресовата реакция на организма, а оттам и върху съдовия тонус и възпалението. От друга, част от ползите преминават през по-здравословно поведение, по-добро хранене, повече движение, по-дисциплиниран прием на лекарства. Именно затова авторите подчертават, че краткосрочните физиологични резултати изискват интензивна практика, а за задържането на поведенческите промени е нужен продължителен, макар и по-лек, контакт с програмата.
„Резултатите отново подчертават значението на психичното и поведенческото здраве за превенцията на сърдечно-съдовите заболявания“, коментира д-р Алиса Вела от Медицинския факултет „Файнбърг“ на Северозападния университет. Според нея това говори за необходимостта от рутинен скрининг и интегриране на поведенческата медицина в кардиологичната грижа.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
