Зад термина „пробиотик“ се крият стотици различни микроорганизми, а не всяка от тях е изследвана за всяко състояние. Изборът на пробиотик не бива да се прави по случаен принцип или само по цена. Той изисква да знаете за какво точно го купувате.
Според ръководството на Canadian Digestive Health Foundation (CDHF), първата и най-важна стъпка е да си зададете въпроса защо изобщо приемате пробиотика, и едва след това да търсите щама, който е изследван именно за тази цел. Не съществува универсален пробиотик, който да върши работа за всички хора и всички оплаквания.
Защо не всеки пробиотик върши една и съща работа?
Много хора избират продукт само защото на кутията пише „здраве на червата“ или „живи бактерии“. Проблемът е, че научните доказателства са специфични за конкретния щам, като резултатите от проучване върху един щам не важат автоматично за друг, дори когато имената изглеждат почти идентични.
Затова добре формулираният продукт трябва:
- Да посочва пълното име на щама, а не само групата (рода) бактерии;
- Да е позициониран за конкретна цел – храносмилане, след антибиотично лечение, подуване и др.;
- Да съдържа доза, която реално съответства на изследваната в клинични проучвания.
Снимка:
Canva
Как се „чете“ името на един пробиотик?
Тук се крие по-голямата част от объркването. Името на един пробиотичен щам се състои от три части, а само последната от тях действително означава „щам“.
Вземете например Lacticaseibacillus rhamnosus GG:
- Lacticaseibacillus – родът (широкото семейство бактерии);
- rhamnosus – видът (по-тясна група в рамките на рода);
- GG – самият щам, тоест конкретната изследвана култура.
Така Lactobacillus acidophilus и Bifidobacterium lactis са два различни вида, а не два щама. От друга страна, rhamnosus GG и rhamnosus HN001 са два различни щама на един и същи вид. Именно кодът в края, този, който най-често се пропуска, показва точно какво съдържа продуктът.
Защо познати имена изведнъж изглеждат различни?
Ако купувате пробиотици от години, вероятно сте забелязали, че някои имена вече звучат непознато. През 2020 г. учените преформатираха стария род Lactobacillus, разделяйки го на над двайсет нови рода въз основа на по-задълбочен генетичен анализ. Затова щам, обозначаван някога като Lactobacillus rhamnosus, днес обикновено се изписва като Lacticaseibacillus rhamnosus.
Важното е, че самите организми не са променени, а само научните им имена. Кодът на щама в края остава същият, така че rhamnosus GG е абсолютно същата култура, каквато е била винаги.
За какво служи всеки щам?
Специалистите от John Bell & Croyden подчертават, че различните цели изискват различни щамове:
- При диария, свързана с антибиотици – дрождевият щам Saccharomyces boulardii и бактериалният Lactobacillus rhamnosus GG са сред най-добре проучените варианти, тъй като помагат да се възстанови балансът, нарушен от антибиотичното лечение.
- При улцерозен колит – контролирани клинични изпитвания сочат ефект от Escherichia coli Nissle и комбинацията, известна като VSL#3.
- При подуване и коремен дискомфорт – проучвания посочват значително намаляване на симптомите при прием на определени щамове от рода Lactobacillus.
- При други оплаквания – синдром на раздразнените черва, вагинална бактериоза, поддържане на орално здраве – всяко от тях разчита на различни, специфично изследвани култури.
Снимка:
Freepik
Единичен щам или комбинация от няколко?
Това е един от най-честите въпроси при избора. Пробиотик с един щам може да е разумен избор, когато има ясна, доказана цел – по-лесен е за оценка, защото ефектът е обвързан с конкретен микроорганизъм.
Мулти-щамовите продукти пък предлагат по-широка подкрепа за различни части на чревната екосистема, което ги прави подходящи за обща профилактика. Компромисът е, че такива формули трудно се преценяват, ако етикетът не дава достатъчно подробности за всеки от щамовете вътре.
Какво друго да проверим на етикета?
Освен щама, специалистите съветват да обърнете внимание на:
- Броя жизнеспособни клетки (CFU) в края на срока на годност, а не само в деня на производство – по-висок брой сам по себе си не гарантира по-добър ефект.
- Начина на съхранение – някои продукти изискват хладилник, други са стабилни на стайна температура; важното е да следвате точно указанията на етикета.
- Формата на приема – капсули, прах или течност, според това какво е удобно за вашия начин на живот.
- Допълнителните съставки – желатин, лактоза или пшеница, които могат да са проблем при хранителна непоносимост.
- Честотата на дозиране – продукт с еднократен дневен прием е по-практичен избор при натоварено ежедневие, тъй като редовността на приема пряко определя ефекта.
Снимка:
OpenAI
Кога пробиотикът е просто излишен?
Не всяко коремно неразположение изисква добавка. Ако симптомите ви са постоянни, тежки или необясними, това не бива автоматично да се приема за обикновен дисбаланс на микрофлората. Добрата добавка подпомага благосъстоянието, но не бива да отлага подходящ преглед. Специално внимание е нужно и при бременност, кърмене, отслабена имунна система или прием при кърмачета.
Изборът на подходящ пробиотик рядко е въпрос на най-впечатляващата опаковка на рафта. Той е продукт, който съответства на конкретната ви цел, посочва ясно щама си, съдържа проучена доза и се вписва удобно в ежедневието ви. Преди да добавите поредната добавка към режима си, четете етикета, и при съмнение, консултирайте се с фармацевт или личния си лекар.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
—--------------------------------------------------------------
Източници
- Canadian Digestive Health Foundation (CDHF): Ръководство на фармацевт за избор на правилния пробиотик
- John Bell & Croyden: Как да изберем пробиотични щамове
- Mayo Clinic Press: Пробиотици срещу пребиотици: как да подкрепим здравия чревен микробиом
