Ракът на яйчниците остава едно от най-сериозните и подценявани онкологични заболявания при жените.
Въпреки напредъка в медицината, той често се диагностицира късно, когато лечението е по-трудно, а прогнозите неблагоприятни. Липсата на ясно изразени ранни симптоми и отсъствието на надежден скринингов метод го превръщат в „тих убиец“, който всяка година отнема живота на хиляди жени по света.
Проблемът се усложнява допълнително от ниското ниво на осведоменост сред населениетo, потвърждават редица проучвания.
Липса на осведоменост
Ново проучване, проведено по време на Месеца за повишаване на осведомеността за рака на яйчниците, разкрива тревожни данни:
- 62% от анкетираните жени заявяват, че не разполагат с достатъчно знания за заболяването.
- Сред жените над 55 г., групата с повишен риск, този дял нараства до 73%.
Тревожно е, че почти половината жени (43%), смятат, че цитонамазката може да открие рак на яйчниците. Това е погрешно, защото цитонамазката е предназначена да открива промени в клетките на маточната шийка, които могат да доведат до рак, но не е ефективна за диагностициране на рак на яйчниците. Тази липса на основни познания за здравето показва колко е важно да се говори повече за това заболяване.
Епидемиология и глобално въздействие
Ракът на яйчниците е седмото по честота онкологично заболяване при жените в световен мащаб и осмата водеща причина за смъртност от рак. Освен това е и второто най-често срещано злокачествено заболяване от гинекологичен тип. Едва при 20% от случаите се открива в много ранен етап.
През 2022 г. са регистрирани над 324 000 нови случая и над 206 000 смъртни случая в света. В България през 2013 г. са отчетени 775 нови случая, а всяка година около 800 жени получават тази диагноза. Прогнозите са, че до 2040 г. случаите ще се увеличат с 42%.
Една от най-големите опасности на рака на яйчниците е, че в ранните си стадии често протича безсимптомно или със симптоми, които лесно могат да бъдат пренебрегнати, като подуване на корема, промени в апетита, болки в таза или корема, често уриниране, усещане за бързо засищане.
Над 70% от случаите се откриват в напреднал стадий, когато лечението вече е значително по-сложно и с по-ниска преживяемост.
Още по-голямо предизвикателство е, че няма надежден скринингов тест за ранно откриване на заболяването. Това го отличава от други женски онкологични заболявания, като рака на маточната шийка или на гърдата, за които съществуват ефективни скринингови програми.
Рискови фактори при рака на яйчниците
Ракът на яйчниците има многофакторен произход. Някои от основните рискови фактори включват:
- Възраст – най-често засяга жени над 50 години, особено след менопаузата.
- Генетична предразположеност – мутации в гените BRCA1 и BRCA2 значително увеличава риска.
- Семейна анамнеза – наличие на случаи на рак на яйчниците, гърдата или дебелото черво в семейството.
- Хормонални и репродуктивни фактори – безплодие, ранна менструация или късна менопауза също могат да повишат риска.
- Начин на живот – въпреки че някои избори като поддържането на здравословно тегло и балансирана диета могат да окажат влияние, много от рисковите фактори не подлежат на контрол.
Глобални различия в заболеваемостта
Според проучване, публикувано в eClinicalMedicine, съществуват значителни географски и етнически разлики в заболеваемостта.
Най-високите възрастово стандартизирани нива се наблюдават в Източна и Централна Европа, както и в региони с много високи индекси на човешко развитие (ИЧР). В същото време, най-ниска заболеваемост се отчита в Африка и части от Азия.
Тези разлики може да се дължат не само на реална честота на заболяването, но и на различия в здравната инфраструктура и достъпа до диагностика. В държави с по-добри здравни системи се поставят повече диагнози, често в по-ранен стадий.
Хистологични подтипове: не всички ракове на яйчниците са еднакви
Около 90% от случаите на рак на яйчниците са епителни тумори, като най-честият подтип е серозният карцином. Други подтипове включват муцинозен, ендометриоиден и светлоклетъчен карцином, както и по-редки неепителни тумори като тумори на половите корди и герминативни тумори.
Различните подтипове се срещат с различна честота в различните възрастови групи:
- Серозните карциноми достигат пик на честотата си при жените между 70-74 години.
- Аденокарциномите – при жените на възраст 80-84 години.
- Муцинозни, ендометриоидни и светлоклетъчни карциноми – наблюдава се покачване в средна възраст и намаление след 50-60 години.
Значение на изследванията и осведомеността
Проучването, обхванало глобалните модели на заболеваемост, подчертава нуждата от специфични за различните държави стратегии за превенция и диагностика.
В страни с ограничен достъп до здравни услуги и диагностика трябва да се инвестира в основна здравна инфраструктура и обучение на общностите, докато в по-развитите страни е необходимо да се подобрят скрининговите програми и вниманието към симптомите.
Но най-важното остава осведомеността сред самите жени. Ако повече жени знаят какво да наблюдават те биха потърсили помощ по-рано, а това може да спаси животи.
Докато медицината търси по-добри начини за ранно откриване и лечение, най-ефективният инструмент в момента остава информацията. Да се говори за симптомите, да се коригират митовете, да се насърчават жените да обръщат внимание на телата си и да търсят помощ при съмнение, това са реални стъпки, които всеки може да предприеме.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
