Бебешкото хълцане е една от първите притеснителни за младите родители реакции, които то може да прояви още в родилния дом.

Всъщност най-уплашени от звука, идващ сякаш от гръдния кош на малкото човече, както и от гледката, са татковците, бабите и дядовците. Не и майките, защото много от тях са свикнали да усещат някои от ритниците в корема си точно като хълцане.

Няма лъжа, няма измама – бебешката диафрагма се съкращава рязко, още щом започне да функционира вътреутробно. Всъщност в хълцането няма нищо страшно и то е един от най-естествените човешки рефлекси за справяне с дискомфорта. Така, както човек мига на определени интервали, за да предпази очите си, така и диафрагмата има своята функция да предпази стомаха и дишането, а донякъде дори и гърлото при затварянето на гласните връзки.

Новородените, а впоследствие кърмачетата, изобщо не усещат хълцането. Този така натурален процес прилича много на спонтанното „връщане“ на храна при тях, което не бива да се бърка с обилното повръщане.

Понякога самото рязко поемане на въздух и свиване на диафрагмата се дължи на преяждане и може да доведе до излизането на малко количество мляко от устата на детето. Това не бива да притеснява родителите.

В интерес на истината етиологията на хълцането не е съвсем разгадана при възрастните, а още повече неизвестни има при децата. Често обаче бебето хълца, ако е преяло или лакомо е поглъщало млякото, а по-късно пюрето си.

Забелязвали ли сте как, когато вечер след работа се приберете изнемощели от глад и се нахвърлите яростно на вечерята, след това бързо ви става тежко и започвате да хълцате? Същото е и при бебетата. При някои от тях разтягането на стомахчето и притискането на диафрагмата става насън, докато сучат, а при други се появява и през деня след бързо поглъщане на голямо количество, особено след няколко часа глад.

Смята се, че другият фактор за появата на съкращението в гръдния кош е наличието на гастроезофагиалния рефлукс. Той може да бъде явен, но и тих. При първия диагностицирането е много лесно, особено в първите месеци на бебето, когато то по учебник страда от колики.

След хранене при него пеленачето изпитва явен дискомфорт, плаче, повръща мляко и започва да хълца. Не е изключено дори да изпита болки като при възрастните, които бързо отшумяват. И тъй като новите педиатрични препоръки отхвърлят насилственото даване на вода на малките бебета под 6-месечна възраст, особено когато те са изключително кърмени, този вариант за спиране на хълцането не работи.

По-добре е бебето да се притисне леко към гръдта на майка си, за да се оригне, а дори може да бъде оставено да си поиграе, за да може съкращението от само себе си да премине. При тихия рефлукс всички тези симптоми са подобни, с тази разлика, че детето може и да не прояви признак на дискомфорт. То обаче ще „връща“ храна дори „на фонтан“.

Ако това се случи, трябва да се потърси консултация с педиатър, който да препоръча регулиране на храненето на определени интервали, а когато пеленачето поема адаптирано мляко, да изпише рецепта за медицински вид, с който да се намали проявлението на рефлукса, съответно и на хълцането.

Много бебета хълцат за кратко, но има такива, при които съкращенията продължават дори до половин час на епизод. Ако детето изглежда спокойно, не изпитва болка, не плаче, игриво е и сънят му не се нарушава, това означава, че хълцането не му пречи. Ако обаче при всеки такъв случай то изглежда раздразнено, отново е добре родителите да се обърнат към педиатъра.

При кърмените бебета е добре, в случай че хълцането е често, смяната на гърдите да е съпроводена с опит за оригване. За да суче ефективно кърмачето, както и да регулира правилно струята от майка си, е важно устните му да са широко отворени. Плиткото сучене увеличава риска както от недостатъчно поемане на мляко, така и от бързо потичане на млякото, съответно бързо пълнене на стомахчето заради допълнително поетия въздух с всяка глътка.

При онези деца на адаптирано мляко пък е важно бутилката да е наклонена така, че да не се допуска всмукването на въздух. Освен това е важно да се избира и правилният размер на биберона, с който то се храни.

Силната (бърза) струя се струва по-удобна на родителите, защото сученето отнема значително по-кратко време, но това често води и до проява на рефлукс и до хълцане. По-добре е детето да се нахрани по-бавно, отколкото след това да страда от вече описания дискомфорт.

До 6-месечна възраст е лесно то да бъде държано в ръце, изправено така, че да му е по-лесно да се оригне. Факт е, че след това бебетата стават твърде подвижни и своенравни и рядко позволяват на родителите да ги държат дълго в една поза.

Ако хлапето бъде оставено да пълзи, докато хълца, това би имало чудесен ефект върху диафрагмата. Някои специалисти съветват при наличието на по-дълъг епизод на съкращения да се направи опит бебето да се засмее. Това понякога помага.

Вариант е и даването на залъгалка, но е препоръчително тя да се ползва най-много до 2-годишна възраст на детето, когато са избили всички млечни зъби, за да не се стига до тяхното механично увреждане. Най-често обаче се препоръчва бебето просто да бъде оставено на мира след оригване и хълцането да спре от само себе си.

В никакъв случай обаче то не бива да се стряска с резки звуци или движения, защото това може да доведе до травми и не просто няма да помогне за хълцането, а може да го задълбочи. Освен това е градски мит. Легенда е и слагането на мокра кърпа на челото на детето, защото няма никакви доказателства, че това има ефект.

Някои възрастни намират задържането на дъха си като правилен метод срещу хълцане, но подобен опит при бебе и малко дете може да бъде дори фатален. Никога не го правете. Приумици като дърпане на езика, натискане на челото, притискане на фонтанелата също са сред изключените практики в опит да се спре хълцането.

Тази статия има информативен характер и не замества професионалната медицинска консултация.