37% не ходят на нито един профилактичен преглед, сочи проучване

Почти всеки трети в България би дал допълнителни 100 евро месечно за профилактични прегледи и изследвания. В същото време 37% не ходят на нито един профилактичен преглед, а всички налични прегледи посещават едва 16%. Това показват резултатите за България от STADA Health Report 2026.

Разминаването между желание и навик има реална цена. По данни на Евростат, анализирани от Института за пазарна икономика (ИПИ), предотвратимата смъртност у нас е 405,4 на 100 000 души под 75 години. Средното за ЕС е 237,7, а България е на пето място в Евросъюза.

ИПИ изчислява, че около 28 300 смъртни случая годишно у нас могат да бъдат избегнати чрез превенция или навременно лечение. Голяма част от превенцията обаче е достъпна и се поема от здравната каса.

Защо желанието за профилактика още не е навик?

Анкетираните ценят превенцията поне на думи. Когато обаче става дума за действие, делът на хората, които пропускат всички прегледи, е по-висок от глобалния, 37% при 33%.

Само 20% смятат, че профилактиката в страната е добре подкрепена. Глобално този дял е 46%. Освен това 55% посочват нездравословния начин на живот и затлъстяването като едно от най-големите здравни предизвикателства в страната.

„Профилактиката е най-сигурният път към повече години в добро здраве – затова е важно тя да се превърне от желание в навик“, коментира Стефан Динев, изпълнителен директор на СТАДА България.

Какво ви се полага безплатно всяка година?

Всеки здравноосигурен над 18 години има право на един профилактичен преглед при личния лекар за календарната година. Според НЗОК личният лекар е задължен да го извърши в пълния му обем.

Основният преглед включва:

анамнеза и изчисляване на индекс на телесна маса;
измерване на кръвното налягане и електрокардиограма (ЕКГ);
изследване на урина с тест-ленти;
кръвна захар на гладно при наличие на рискови фактори.

С възрастта безплатните изследвания се разширяват:

мъже над 40 и жени над 50 години - холестерол, триглицериди и оценка на сърдечно-съдовия риск веднъж на 5 години;
мъже над 45 години - PSA всяка година;
жени от 45 до 69 години - мамография веднъж на 2 години;
от 40 до 60 години - изследване за хепатит B и C на всеки 5 години.

Изследване, правено по друг повод през последните 12 месеца, не се повтаря.

Защо апаратът за кръвно не е излишен у дома?

Само 43% от анкетираните в България имат апарат за кръвно налягане у дома. Глобално делът е 58%. Други 22% не следят здравето си с никакъв инструмент, при 15% глобално.

Високото кръвно налягане често протича без симптоми. Затова редовното измерване на кръвното налягане вкъщи помага то да бъде открито навреме. Домашните стойности са и по-добър ориентир за лекаря, защото не се влияят от напрежението в кабинета.

Как да измервате кръвното си правилно?

Европейското дружество по хипертония (ESH) препоръчва в насоките си от 2023 г.:

използвайте валидиран автоматичен апарат с маншет за горната част на ръката;
седнете спокойно за около 5 минути, с опрян гръб и стъпала на пода;
правете по две измервания сутрин и две вечер, през една минута;
измервайте 7 последователни дни, а най-малко 3;
не включвайте първия ден и изчислете средната стойност от останалите.

Домашна средна стойност от 135/85 mmHg и нагоре е сигнал за повишено налягане. Тогава е време за разговор с личния лекар.

Кога самолечението е безопасно и кога не?

Самолечението е широко разпространено. 93% от анкетираните в България са готови да се лекуват сами поне при едно състояние, най-често при болка и настинка. В същото време 46% се тревожат, че така могат да пропуснат нещо сериозно, при 38% глобално.

Кога да отидете на лекар?

температура, която не спада след 3 дни;
болка, която продължава няколко дни или се засилва;
кръв в урината, изпражненията или храчките;
необяснима загуба на тегло;
болка в гърдите, задух, внезапна слабост или нарушен говор, тогава звъннете на 112.

Фармацевтът е първата точка за съвет при леки оплаквания. Той проверява дали лекарството е съвместимо с терапията, която вече приемате, и насочва към лекар при нужда. Не случайно 47% от анкетираните искат денонощна аптека с консултация с фармацевт.

Как да различите надеждната здравна информация?

58% от анкетираните се чувстват претрупани от здравна информация. Едва 17% са сигурни, че могат да намерят и разберат надеждни източници. Затова 75% очакват здравните знания да идват от лекари, фармацевти и медицински сестри.

Преди да се доверите на прочетеното, проверете:

Кой стои зад информацията, лекар, научна институция или анонимен профил?
Посочени ли са проучвания или официални медицински насоки?
Кога е публикувана или обновена?
Обещава ли бързо и „гарантирано“ излекуване?
Продава ли продукт в същия текст?

При колебание обсъдете прочетеното с личния лекар или фармацевта.

Превенцията изисква постоянство, а не големи разходи. Запишете си годишния преглед при личния лекар и измервайте кръвното си по правилата. При тревожни симптоми не отлагайте посещението при лекар.

За проучването

STADA Health Report 2026 е независимо представително онлайн проучване, проведено от Human8 от името на STADA през февруари- март 2026 г. в 20 държави. Участниците са на възраст от 18 до 99 години и са представителни по възраст, пол и регион. В България са анкетирани 500 души. STADA провежда проучването от 2014 г.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

Изберете Светът на здравето като любим източник в Google