В общество, в което негативното преобладава и често заглушава доброто, се появява въпросът, можем ли изобщо да мислим позитивно?
Защо толкова често търсим отрицателното, дори когато имаме положителни поводи за радост? И възможно ли е да изградим друга перспектива към живота?
Тези теми и още коментира преподавателят по социална психология доц. Николай Димитров от СУ „Св. Климент Охридски“.
„Мисли лошо, та да ти дойде хубаво“
„Когато сме фокусирани върху лошото, не можем да се радваме на хубавото, защото попадаме в една спирала, която не ни позволява да се наслаждаваме на нещата, които ни се случват. Ние сме си свикнали и това е част от нашата култура“, казва доц. Димитров.
Ако се вгледаме в народните поговорки, в различни региони на страната ни съществува почти идентична фраза: „Мисли лошо, та да ти дойде хубаво.“ Според доц. Димитров това не е просто житейска мъдрост, това е дълбоко закодиран модел на мислене.
„Когато нещата около теб са сиви, ти пропускаш ценни възможности да оцениш хубавите неща, които ти се случват“, обяснява той. По думите му историческият опит, животът под две империи, усещането за потиснатост и липса на избор са ни научили да търсим отговорност извън нас. „Бидейки подчинени, сме се научили, че нещата няма как да зависят от нас”.
Може ли човек да игнорира средата?
Според доц. Димитров това е почти невъзможно. „Много трудно можем да избегнем влиянието на средата, защото сме свикнали да се сравняваме.“
Той дава и конкретен пример: „Обикновено се сравняваме с позитивни примери. Когато сме в клуба на богатите, ЕС и еврозоната, а в същото време погледнем пред блока или тротоара, по който вървим, няма как да не настъпи противоречие. Това разминаване между познанието и личния опит няма как да не е в полза на личния ти опит и да се запиташ кое ни е както трябва?’“
Според доц. Димитров за да си стъпил в реалността, няма как изведнъж да започнеш да виждаш всичко в розово.
“Всеки човек може индивидуално да намери начин да търси позитивното. „Разбира се, има неща, които няма нужда да приемем положително. Въпросът е кое избираме да усилваме и в какъв умствен разговор живеем всеки ден”, коментира преподавателят по социална психология.
Гледайте целия разговор на Ивайло везинков с доц. Николай Димитров във видеото:
