Състраданието към другите обичайно се приема за безусловна добродетел, която носи удовлетворение и на самия човек.
Ново канадско проучване обаче показва, че ползата за менталното здраве зависи от едно условие, самосъстраданието и любовта към себе си.
Хората, които са топли и отзивчиви към околните, но сурови към себе си, се чувстват по-зле от онези, които съчетават двете, установяват изследователи от Университета „Макгил“ в Монреал.
Какво установява проучването?
Екипът на проф. Басам Хури и Родриго Вергара анализира отговорите на над 1200 участници, а около 200 от тях са проследени и три месеца по-късно. Чрез въпросници, измерващи състраданието към себе си, към другите хора и към животните, учените очертават шест различни „профила на състрадание“. Резултатите са публикувани в списание Personality and Individual Differences.
Картината е недвусмислена. Най-добро психологическо функциониране, състояние на емоционална устойчивост, удовлетвореност и социална свързаност, показват хората с високо ниво на състрадание и в трите посоки. Обратно, ниското самосъстрадание се свързва с по-ниска удовлетвореност от живота, повече стрес и тревожност и по-силно усещане за социална изолация дори когато човек е изключително грижовен към другите.
Профилите се оказват сравнително устойчиви във времето, макар конкретните състрадателни действия да се променят по-често от мислите и чувствата.
Защо любовта към себе си не е егоизъм?
„Много хора, особено полагащите грижи, преподавателите, здравните специалисти, родителите и активистите, могат да бъдат много грижовни към другите, докато са груби или пренебрежителни към себе си“, посочва Хури. Според него именно този дисбаланс е свързан с по-високи нива на стрес и тревожност.
„Самосъстраданието и любовта към себе си помага на хората да регулират трудните емоции, да намалят самокритиката и да изградят усещане за вътрешна сигурност“, обяснява ученият. „То не е егоизъм или самоугаждане, а основа за устойчива грижа към другите.“
Какво означава това за хората?
Себеотрицанието, особено в семейството и в „помагащите“ професии, все още се възприема като мярка за добродетел, а умората от грижата рядко се назовава на глас. Резултатите подсказват, че постоянното отлагане на собствените нужди не прави грижата по-добра, а по-крехка и по-трудна за поддържане във времето.
Проучването е наблюдателно и установява връзка, а не доказана причинно-следствена зависимост. Извадката освен това е предимно женска и англоезична, което ограничава приложимостта на изводите към други групи.
Състраданието и любовта към себе си работи в пълна сила само когато е насочено и навътре. Ако разпознавате у себе си модела „разбиращ към всички, безмилостен към себе си“, същата мярка на търпение, която проявявате към близък човек в труден момент, си струва да приложите и към себе си. При трайно изтощение, тревожност или чувство за изолация е добре да потърсите подкрепа от специалист по психично здраве.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
