Възпалените хемороиди са разширени кръвоносни съдове, които се локализират в областта на ануса и ректума. Това е много разпространено състояние – предполага се, че по-голямата част от хората са се срещали с него в определен етап от живота си.
Не е известна определна причина, която да провокира изява на заболяването. Рисковите фактори за развитие на хемороидална болест включват няколко основни причини.
Запекът е сериозна предпоставка, тъй като води до повишено налягане във венозните сплетения. Повишеното налягане затруднява отичането на кръвта от тях и това причинява патологичното им разширение. Налягането в ректалните вени може да се повиши и при продължителен изправен стоеж.
Дългото седене в статична поза също затруднява движението на кръвта и може да се разглежда като друг рисков фактор. Пържените, мазни и пикантни храни могат да раздразнят лигавицата на дебелото черво и да доведат до развитие на хемороидална болест.
Същото важи и за недостатъчния прием на течности, който води до дехидратация, а тя на свой ред е отговорна за отделянето на по-твърди изпражнения. Това води до раздразване на хемороидите. Друг рисков фактор могат да бъдат и честите диарични изхождания.
Системни заболявания като хронични чернодробни заболявания могат да са причина за развитие на венозен застой в ректума и поява на неприятното състояние. Специално внимание трябва да се обърне и на бременността.
Нормалната циркулация на кръвта в ректалните вени се нарушава от отслабените поради хормоналните изменения стени на съдовете и уголемената матка, която притиска кръвоносните съдове. Това затруднява отичането на кръвта в тях.
Според разположението си хемороидите се делят на външни и вътрешни.
Външните хемороиди се разполагат от външната страна на ануса и се разполагат под кожата. Когато се възпалят, те могат да причинят кървене, болка и сърбеж.
Вътрешните хемороиди се разполагат във вътрешната част на ректума и обикновено не са болезнени. Единственият видим симптом, който може да подскаже за наличието им, е кървенето след дефекация. Кръвта е алено червена.
Ако заболяването е прогресирало, вътрешните хемороиди могат да излязат извън аналния отвор (пролабиране). В някои случаи те могат да се приберат от само себе си или с ръка, но когато не могат да се върнат обратно (в напреднал стадий на заболяването) е възможно да предизвикат силна болка.
Развитието на хемароидалната болест преминава през четири стадия. В първи стадий хемороидите не се виждат отвън. Във втори стадий хемороидалните възли могат да пролабират (да излязат) извън ануса, но могат да се приберат вътре спонтанно.
В трети стадий възпалените хемороиди пролабират при дефекация и силен напън, но не се прибират сами, което налага наместването им с ръка - действие, което в четвърти стадий вече е невъзможно. За четвърти стадий са типични разраняванията на лигавицата, както и силната болка.
Клиничната картина включва болка, кървене, парене, сърбеж и дискомфорт при изхождане. Обикновено болката е симптомът, който насочва страдащия към лекарския кабинет. Тя е по-често срещана при външните хемороиди и се проявява при наличие на твърди изпражнения и запек. Тя е и типичен симптом при усложняване на хемороидите с тромбоза или заклещване.
Кървенето се забелязва в края на дефекацията (когато могат да бъдат усетени още парене и сърбеж), а кръвта е светла и алена. Наличие на тъмна кръв или черни изпражнения (мелена) може да е белег за кървене от горните отдели на храносмилателната система. Кървенето при хемороиди обичайно не се съпътства от болка. Може да варира от няколко малки капки до обилно струйно кървене.
