Всеки родител иска най-доброто за децата си, но не всеки знае как да го постигне. Много често ежедневието изостря сетивата ни максимално и изпадаме в състояния, които дори можем да определим като нетипични за нас.
Кои са те и какво представляват случаите на насилие ще разгледаме днес в компанията на специалните ни гости в „Подкаст за здраве“.
Кои са те?
Белла Дамянова е клиничен психолог и психотерапевт. Тя е координатор „Политики за децата“ в Национална мрежа за децата. Има опит в директната работа с деца и семейства в риск.
Георги Еленков е юрист и граждански активист. Той е директор на „Политики за децата“. Координира мрежата за правна помощ на Национална мрежа за децата.
Какво представлява насилието?
„Насилието може да има най-различни измерения“, заявява Белла Дамянова в „Подкаст за здраве“. По думите ѝ, физическото насилие далеч не е единствената позната форма. Други разпространени видове са:
- психическо;
- сексуално;
- икономическо насилие и др.
„Насилието понякога може да е абсолютно незабележимо“, подчертава клиничният психолог. Възможно е да се изразява в отношенията между хората, в мълчанието и дори в употребата на тих тон.
„Много е важно да бъдем сензитивни за това, да се говори повече в обществото, да се говори за разпознаването на белезите на насилието – както при децата, така и при възрастните“, категорична е Белла Дамянова. Според нея в нашето общество насилието е доста нормализирано.
Как да разпознаем кога едно дете е жертва на насилие?
„Белезите могат да бъдат най-различни и те имат различно измерение спрямо възрастта на децата“, казва Белла Дамянова. При по-малките деца, които все още не могат да боравят пълноценно с думите и езика, се наблюдават:
- определени поведенчески реакции;
- затваряне в себе си;
- промяна в стандартния ритъм на живот;
- нарушения, засягащи съня;
- физическо занемаряване;
- нощни изпускания;
- разсеяност и умора;
- понижаване на успеха в училище и др.
Не трябва да подценяваме и онлайн насилието, което е все по-често срещано сред младото поколение. „Увеличават се случаите на онлайн посегателствата над деца. Експлоатация, изнудване, сексуално насилие във виртуална среда“, обобщава тревожната тенденция Георги Еленков.
Каква е реалността у нас?
„Все още нямаме инстинктите и механизмите тогава, когато видим симптоми на това, че едно дете има нужда от закрила и помощ, ние да се обърнем към институциите“, смята юристът.
Тази липса на чувствителност към проблема се изразява в късно подадени сигнали към компетентните органи или дори неподаване на необходимата информация. По думите му, реформа е необходима не само в мисленето на гражданите, но и в устройството и функционирането на ангажираните компетентни органи в България.
„Къса се връзката между реакцията на институциите и това, което се случва в частната сфера, където пребивава детето“, убеден е експертът. Според него друг огромен проблем е липсата на свързаност между отделните институции.
Какви трябва да бъдат първите стъпки към промяната?
Специалистите подчертават, че е необходима реформа в образователната система – още от детската градина, през образованието и грижите в ранна детска възраст, до същинското училищно образование. „Може да има много повече практики за социално-емоционално учене, така че да няма индиферентност, да не си затваряме очите пред лицето на насилието“, казва Георги Еленков.
От особена важност е децата да бъдат от най-ранна възраст наясно с емоциите си, както и с тези на околните, и да култивират в себе си способността за съчувствие, емпатия и заявяване на своите чувства и потребности.
При конфликт у дома, който е завършил с физически сблъсък между родител и дете, е важно родителят, ако е осъзнал постъпката си, да предприеме действия, за да овладее ситуацията. Възрастният трябва да поговори с детето и да му обясни случилото се на разбираем език.
„Според мен родителите също трябва да могат да се извиняват на децата“, заявява Белла Дамянова. „Поколения наред са отглеждани с това, че авторитетът на възрастния е недосегаем, че по никакъв начин не трябва на бъде оспорван, което според мен възпроизвежда един режим, в който човек не може да се изгради като личност“, допълва тя.
Според Георги Еленков подобно ниво на осъзнатост у родителите трябва да присъства и в моменти, когато настъпват развод или раздяла.
Кога един родител застрашава своето дете?
„Един родител е опасен за своето дете, когато го поставя в риск. Детето в риск е не само жертва на физическо насилие, но и жертва на всякаква друга форма на насилие“, казва Георги Еленков. Децата, свидетели на домашно насилие, макар и странични наблюдатели, също се отнасят към група на жертвите.
Важно е да бъде отбелязано, че не е задължително насилникът винаги да бъде бащата – тази роля може да се изпълнява и от майката. Известни са и много случаи на бащи, които са жертви на насилие.
Цялото интервю с Белла Дамянова и Георги Еленков пред Ралица Стефанова гледайте във видеото.
Полезна информация можете да откриете и в уеб портала на Центъра за безопасен интернет. Ресурси за повишаване на онлайн безопасността ще получите и на линията 124 123, както и на Facebook страницата и сайта на дирекция „Киберпрестъпност“.
Кампанията „Героите не удрят, героите обичат“ на Национална мрежа за децата изразява позицията си против всякаква форма на насилие.
На 31 май, в навечерието на Международния ден на детето, Национална мрежа за децата заедно с родители и активисти организира протестно шествие срещу насилието над деца – от 11:00 до 13:30 ч. в гр. София, пред Съдебната палата.
Повече информация:
