Ето го и епизод 2 на подкаста за личностно развитие с водещ Ивайло Везенков. След като в дебютния епизод Везенков ви срещна с психотерапевта Инес Райчева, днес негов специален гост е един специален мъж с огромно сърце – Лазар Радков.
Думата доброволец е тясна за всичко, което той иска, може и прави в името на хората. Не за себе си и за своето семейство. Познавате го от инициативата „Капачки за бъдеще“, осигурила през последните години десетки кувьози за недоносени бебета.
Познавате го от доброволческите му акции в Украйна и от редица други инициативи, за които преди всичко се иска сърце.
Какъв е Лазар Радков и кой по-точно е той?
„Човек, който се бори с трудностите, бори се с вътрешните си демони и слабости, води си вътрешни битки. Успява от време на време да помогне тук-там, на хора, на болници. Успява да помогне повече на народа, отколкото на себе си.“
Така Лазар определя себе си в най-кратка форма.
Дали обаче всеки човек върви по този път, на вътрешни демони и противоречия?
„Всеки си има своите травми. Ако нямахме травми, нямаше да имаме мотивация да постигаме, каквото и да било в живота. Разбира се, ако не са ни съвсем смазали окончателно. Защото има травми, които те съсипват – физически, психически, всякак“, откровен е Радков, който само през последната година стои зад обучението на над 8000 деца, които вече знаят как се дава първа помощ в училище.
Човек трябва да постигне мир със себе си. В противен случай, каквото и да прави, горчилката в него ще остава. Заедно с противоречията. Заедно с неудовлетворението.
„Всеки си има някакви неща, някакви липси вътре, които го човъркат. В последните години си давам сметка, че ако аз отвътре не се чувствам достатъчно удовлетворен и не смятам, че съм добро човешко същество, аз ще се опитам всячески с действията си, да си докажа обратното. И колкото и хубави неща да направим, ако ние не сме в хармония със себе си, вътрешното неудовлетворение ще остане“, споделя Лазар Радков.
Полезни ли са неговите демони?
„От моите демони има полза. Преработвам вътрешната болка в нещо полезно. Можеше да съм рецидивист, нали? Физическите наказания, шамарите, те водят до понижено самочувствие, повишен риск за антисоциално поведение, понижено IQ“, разкрива Радков, който не приема една характерна напоследък черта в обществото ни:
„Първосигнално да се делим бързо на два лагера. Много бързо. Радикално. По всякакви теми.“
С годините е станал по-обран, по-смирен и избягва излишните спорове. Мери си, както делата, така и приказките.
„Ако преди съм имал нужда от външна валидация и одобрение на нещата, които правя, сега не е така. Отдавна не е така. Аз просто съм от хората, които имат нужда от спирачки. Повечето хора имат нужда от мотивация, но аз съм от онези, които често се преработват и поставят себе си на десето място."
Цялото интервю с Лазар Радков пред Ивайло Везенков гледайте във видеото.
