В този епизод на „Подкаст за здраве“ ставаме свидетели на един откровен разговор.
Ще разберете как един млад човек с огромно сърце решава да поеме по трънливия път на медицинската наука и ще научите откъде извира неговата нестихваща жажда за знания. Но ще се запознаете и с особеностите на здравната система и как изглежда тя през погледа на един млад специалист.
За всичко това разговаряме с вдъхновяващия ни събеседник в „Подкаст за здраве“.
Кой е д-р Любомир Гайдарски?
Той е носител на наградата „Златен Хипократ“ от випуск 2024 г. на Медицински факултет към Медицински университет – София. Автор е на 40 пълнотекстови публикации, от които 35 с висок импакт фактор.
Д-р Гайдарски е редовен участник в редица престижни международни форуми, включително „Спешности в неврологията 2024“ в Копенхаген, Дания, организиран от университета Харвард; Световен конгрес по ортопедия и травматология, 2024 г., в Белград, Сърбия; Европейски конгрес по неврохирургия, 2024 г., в София и др.
Тази година д-р Гайдарски взе участие в Световния конгрес по Алцхаймер, Паркинсон и невродегенеративни заболявания във Виена, Австрия.
Неговото участие в тези събития е от ключово значение за популяризирането и утвърждаването на българската медицинска наука на световната сцена.
Как се възпитава любопитството към света в съзнанието на един млад човек?
В неговото семейство няма лекари. Д-р Гайдарски не крие, че зад феноменалните му успехи всъщност стои прост двигател – естественото за всеки любознателен човек любопитство.
„Аз още от малък имам голямо любопитство към устройството на човешкото тяло, а също и желание да помагам на хората“, заявява младият лекар в „Подкаст за здраве“. Признава, че именно хуманността го кара да избере медицината за поле на професионалното си развитие.
Любовта му към науката се заражда в университета, когато под менторството на добри преподаватели прави първите си стъпки в нейния необятен свят.
За д-р Гайдарски успехът не е крайна дестинация, а процес на израстване, в който всяка следваща стъпка води до следващата. „За мен е важно всеки ден да мога да надграждам върху себе си, да мога да се усъвършенствам и да знам, че в този ден съм научил нещо, че в този ден съм допринесъл с нещо“, казва той.
Кои са най-трудните моменти за д-р Гайдарски?
Въпреки предизвикателствата, с които е осеян пътят на един студент по медицина, младият лекар никога няма да забрави един конкретен период от своето професионално развитие. „Нашият випуск беше белязан от ковид пандемията“, припомня си той.
Вместо да се обезкуражи пред неизвестното, д-р Гайдарски мобилизира волята и желанието си за самоусъвършенстване и започва работа в ковид отделение – там, където границата между живота и смъртта често е неясна. „Това много калява и изгражда лекарския характер“, мисли той.
И отбелязва: „Когато реално се сблъскаш с действителността, виждаш че това, което четеш, на теория е едно, но практиката понякога е съвсем друга“.
По какви проекти работи в момента?
Според Златния Хипократ най-добрият пример за хармоничната симбиоза между науката и медицината е медицината, базирана на доказателствата, чието приложение в практиката осигурява оптимални резултати за пациента.
Освен със слабостта си към науката, д-р Гайдарски проявява интерес към две от най-сложните специалности в медицината – неврологията и неврохирургията. Привлича го особено структурата и сложността на човешкия мозък – централният компютър, без който съществуването ни би било невъзможно.
Преди да се реализира в клиниката обаче, д-р Гайдарски иска да стратира кариерата си в своя Алма Матер, за да предаде знанията, които има, на по-младите си колеги, тепърва поемащи по неговия път.
Един от научноизследователските проекти, в които участва, разглежда определен невродегенеративен модел на множествената склероза, в който се изследват поведенчески и молекулярни ензимни промени. „На този етап ние сме на базово ниво, на фундаментални изследвания“, разкрива д-р Любомир Гайдарски.
„Тези фундаментални модели, които се разработват, експериментални модели, имат потенциала да обогатят знанието ни“, убеден е той. Надява се, че напредъкът в науката ще осигури на пациентите с множествена склероза по-дълъг живот със запазено качество.
Някои характерни симптоми на множествената склероза са:
- болка в очите;
- неврит, който засяга очния нерв;
- изтръпване на лицето;
- изтръпване на крайниците и др.
Понякога заболяването може да имитира клиничната картина на инсулт.
С какви препятствия се сблъсква един млад специализант в България?
„Една от най-големите трудности, с която се сблъскват младите лекари, е именно зачисляването на специалност“, казва д-р Гайдарски.
Недостигът на медицински специалисти е свързан с желанието на много от младите специалисти да продължат обучението си в някоя от водещите клиники. Причините са много: добра материална база, възможност за обучение от най-добрите специалисти. Но преобладаващият брой от тези клиники са съсредоточени предимно в София. Това означава, че няма как всеки да успее да се сдобие с място.
Съществуват и други парадокси, които засягат българската здравна система. „Дефицитът според мен идва от чисто недобра здравна политика“, твърди лекарят. За задържането на младите лекари у нас ключово се оказва и заплащането. Според д-р Гайдарски достойното възнаграждение осигурява нормален начин на живот. „Няма как да очакваме родителите ни да ни издържат докато станем на 30-35 години“, убеден е той.
Цялото интервю с д-р Любомир Гайдарски пред Ралица Стефанова гледайте във видеото.
