Около 57 млн. души по света живеят с деменция, а на всеки три секунди се появява нов случай. Най-честата ѝ причина е болестта на Алцхаймер, на която е посветен Световният ден на 21 септември.
Бъдещето на мозъка обаче не е предопределено. То се пише десетилетия преди първия забравен спомен. Как собствената ни представа за старостта влияе на начина, по който остаряваме, обяснява психологът и психотерапевт Жанет Белберова.
Нормално ли е паметта да отслабва с възрастта?
Рубриката „Мит под микроскоп“ разглежда широко разпространеното убеждение, че с годините умът неизбежно угасва. При нормалното стареене мозъкът просто обработва информацията по-бавно, човек търси дума, но след малко я намира. При деменцията процесът е различен. Увреждат се невроните, синапсите и цели мозъчни мрежи, а човек постепенно губи способността да се справя с ежедневието.
Рискът обаче може да бъде намален. Високото кръвно налягане уврежда малките мозъчни съдове. Високият LDL холестерол и диабетът насърчават атеросклерозата и уврежданията на съдовете и обмяната на веществата. Когато тези фактори са под контрол и човек се движи редовно, се подобрява мозъчното кръвообращение.
Стимулира се и мозъчният невротрофичен фактор (BDNF), който е ключов за пластичността на синапсите. Според Комисията на The Lancet до 45% от случаите на деменция потенциално могат да бъдат предотвратени или отложени.
Как представата за старостта влияе на психиката?
В психологията съществува понятието интернализиран ейджизъм. Това са негативните нагласи към възрастта, които човек насочва към самия себе си. Белберова сравнява остаряването с катедрала, по която следите от времето разказват защо тя е ценна.
„И това за мен е по-здравословната идея. Не как да не остаряваме, а как да станем човека, който може да живее и в следващата възраст“, казва психологът.
Според нея важна задача на хората на 40 и 50 години е да спрат да се определят само чрез постигнатото. Професията се променя, децата порастват, тялото също.
Ако човек се вижда единствено като „добрия професионалист“ или „този, който се грижи за всички“, всяка промяна може да се преживее като загуба на себе си. Затова Белберова съветва да се изгражда пластична идентичност. Можем да бъдем родители, но и хора със собствени интереси. Можем да бъдем професионалисти, но и приятели и съседи.
Защо ученето на нови неща пази мозъка?
„Мозъкът не действа по навик. Когато знаем всичко, минаваме по отработени маршрути, но когато не знаем, трябва да измисляме нови“, обяснява Белберова. Грешките, опитите и корекциите са част от психологията на ученето. Тя е свързана с по-добро запазване на психичното и дори на физическото здраве.
Специалистът подчертава и ролята на смисъла и бъдещите цели. Хората, които ги имат, са с по-нисък риск от смъртност и от инвалидизация. Така въпросът вече не е колко дълго ни остава да живеем. Важно е колко дълго можем да бъдем активни в собствения си живот. „Няма как да спрем времето. Но пък можем да позволим на годините да ни обогатяват, вместо да ни отнемат“, казва тя.
Стареенето на мозъка не е присъда. То зависи от здравето на сърцето и съдовете, от движението и от готовността ни да продължаваме да учим.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
