На 11 април се отбелязва Световният ден на болестта на Паркинсон, като в тази връзка предаването на д-р Неделя Щонова ще се задълбочи в темата за неврологичните заболявания.
В контекста на неврологичните състояния, в Пловдив се проведе Национална конференция „Мозъчен инсулт“. По време на конференцията беше посветена една от най-сериозните медицински спешности – исхемичният инсулт.
Специалистите подчертаха, че при това състояние всяка минута е от значение, а съвременните методи и консенсуси за лечение могат да бъдат решаващи за живота на пациента, както и за степента на неговото възстановяване и предотвратяване на инвалидност.
Статистиката показва, че в България годишно има около 50 000 нови случаи на мозъчен инсулт, но тревожно малък процент от тях, под 10%, получават навременно лечение. Възникват въпросите за причините за това и дали българските инсултни центрове са адекватно подготвени за прилагането на терапии от следващо поколение.
Защо съдовите заболявания са толкова опасни?
Инсултът и съдовите заболявания са водеща причина за смърт в света – повече дори от рак. Всяка година над 18 милиона души умират в резултат на инфаркти, инсулти и други съдови инциденти. Това е тиха пандемия, която може да бъде предотвратена. И именно затова тя е толкова трагична, защото е болест на избора. На навиците. На културата. На знанието.
Кои са рисковите фактори, които могат да провокират инсулт?
В днешния свят всеки четвърти човек е застрашен от инсулт. Това не е болест само на възрастните. Напротив – инсултите при млади хора между 20 и 45 години бележат тревожен ръст. Причините включват:
- високи нива на стрес;
- нездравословен начин на живот;
- артериална хипертония;
- захарен диабет;
- тютюнопушене;
- прекарване на дълго време в седнало положение.
Артериалната хипертония, установена веднъж, остава съпътстващо заболяване за цял живот. „Което значи, че трябва да се следи ежедневно кръвното налягане и да се коригира“, казва акад. Иван Миланов.
Друго хронично заболяване, което трябва да бъде внимателно наблюдавано, е захарният диабет.
„След 60-годишна възраст се наблюдава много често метаболитен синдром“, обръща внимание акад. Миланов. Следващият рисков фактор за развитие на съдови заболявания са различните ритъмни нарушения, отклоненията в липидния профил на пациента, употребата на цигари и алкохол и ограничената физическа активност.
Съществена роля играе и наличието на липидни плаки в кръвоносните съдове. „Атеросклерозата напредва – независимо от това човек какво прави или не. Това е един процес, който се развива с възрастта. Ние можем да го забавим, можем и да го спрем, но това зависи от самите нас“, заявява проф. Димитър Масларов.
Как да реагираме при поява на признаци на инсулт?
„Хората трябва да знаят, че появят ли им се някакви симптоми, трябва незабавно да потърсят спешна помощ, за да могат да се отдиференцират най-спешните състояния, които застрашават техния живот“, съветва пациентите доц. Мария Димитрова. „Нека веднъж годишно да провеждат профилактичен преглед – с кръвни изследвания, липиден профил, измерване на кръвното налягане“, допълва тя.
Какво представлява тромболизата?
Тя е иновативно животоспасяващо лечение. То буквално може да „разтвори“ тромба, запушил съда, и да възстанови притока на кръв. Но има уловка – това трябва да се случи максимално близо до началото на симптомите.
За всяка минута без навременно лечение, мозъкът губи близо два милиона неврони. Мозъчната тъкан умира със скорост, която трудно можем да си представим. И ако не се действа навреме – загубите са необратими.
„Системната тромболиза е лечение с интравенозно приложение на медикамент, който разгражда тромба. Съдът възстановява кръвотока към мозъка – частично или напълно“, обобщава процеса доц. Димитрова. „4 часа и половина е т.нар. „златен терапевтичен прозорец“, в който можем да направим тромболизата, а следващата стъпка – тромбектомията (хирургичното изваждане на тромба) – до 6 часа, казва акад. Иван Миланов.
„Мога да кажа, че пловдивската съдова неврология се разви значимо за тези 20 години, откакто е направена първата тромболиза от д-р Андонова в УМБАЛ „Св. Пантелеймон“, сигурна е проф. Пенка Атанасова.
Вижте повече във видеото.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV!
