В УМБАЛ „Лозенец“ е извършена нова за България съдова интервенция с минимално инвазивна процедура с използване на атеректомичния катетър, апаратура от ново поколение за механично отстраняване на плаки и тромби от артериите.
Интервенцията е проведена при трима пациенти от екипа на д-р Асен Тодоров, специалист по съдова, висцерална и онкосъдова хирургия.
Какво е периферна артериална болест (ПАБ)?
Периферната артериална болест е хронично съдово заболяване, при което артериите, доставящи кръв към крайниците, най-често краката, се стесняват или запушват. Основната причина за това е атеросклерозата, процес, при който по стените на артериите се натрупват мастни вещества (плаки), които намаляват притока на кръв.
Това води до недостатъчно кръвоснабдяване на мускулите и тъканите в засегнатата област. Най-честите симптоми на ПАБ са болка или тежест в краката при ходене (клаудикация), изтръпване, студени крайници, забавено заздравяване на рани, а в напредналите случаи язви или гангрена.
Ако не се лекува, ПАБ може да доведе до сериозни усложнения, включително ампутация.
Причини и рискови фактори за периферна артериална болест
Периферната артериална болест се развива най-често при хора с:
- тютюнопушене;
- диабет;
- високо кръвно налягане;
- висок холестерол;
- наднормено тегло;
- липса на физическа активност;
- напреднала възраст (над 65 години).
Според медицински източници като Mayo Clinic и Националния здравен институт в САЩ тези рискови фактори ускоряват натрупването на плаки в артериите и повишават риска от развитие на ПАБ.
Как се диагностицира и лекува периферна артериална болест?
Диагнозата се поставя чрез физикален преглед и тестове като:
- индекс на глезенно-раменната разлика (ABI) – измерване на кръвното налягане в глезена и ръката;
- ултразвук с Доплер – визуализация на кръвния поток;
- ангиография – рентгеново изследване с контрастно вещество за откриване на стеснения и запушвания.
Лечението на ПАБ зависи от тежестта на заболяването. При леки случаи се препоръчват промени в начина на живот (спиране на тютюнопушенето, физическа активност, здравословно хранене) и лекарства за контрол на холестерола, кръвното налягане и кръвосъсирването.
При по-тежки форми може да се наложат интервенционални или хирургични процедури – ангиопластика, стентиране, байпас хирургия или атеректомия.
Какво представлява новата система на лечение?
Новото устройство комбинира механично отстраняване на плаките (атеректомия) и аспирация (изсмукване) на отпадъчния материал. За разлика от други методи, системата позволява безопасно преминаване през напълно запушени артерии, без предварителни стъпки като използване на водач или разширяване на съда.
Това е особено важно при сложни лезии на феморо-поплитеалния сегмент (областта на бедрената и подколенната артерия) и при пациенти с вече поставени стентове.
„Това е важна стъпка напред за нашата клиника и за цялата съдова хирургия в България. Новата система дава възможност за ефективно лечение и един по различен подход при сложни съдови лезии с минимален риск за пациента“, коментира д-р Асен Тодоров.
Интервенцията е минимално инвазивна, което означава по-малък риск от усложнения като емболизация, откъсване на плаки или тромби, които могат да запушат по-малки съдове, и по-бързо възстановяване. Пациентите, на които е приложена процедурата в УМБАЛ „Лозенец“, са в стабилно състояние и изписани на втори постпроцедурен ден.
Защо достъпът до новото лечение е важно?
Периферната артериална болест често остава недиагностицирана до появата на сериозни симптоми. Въвеждането на нови технологии в българската практика предлага нови възможности за лечение на пациенти с напреднала ПАБ и за намаляване на риска от тежки усложнения, включително ампутация.
Интервенцията в УМБАЛ „Лозенец“ е първата стъпка към по-широкото използване на този вид технологии у нас. Това не само подобрява лечението на ПАБ, но и дава шанс на пациентите за по-добро качество на живот.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
