Водещата на предаването „Светът на здравето“ – д-р Неделя Щонова, бе отличена от „Global Industrial Leaders“ за „Човечен лидер“ сред най-успешните жени в бизнеса, местната власт, дипломацията и културата. Тя взе златна статуетка за човечност хуманност и сподели емоцията си от високата оценка в официалния си профил във фейсбук:
„Днешните измерения на толерантност без граници раждат общество на омраза, тероризъм, престъпност. Равнището на агресия, подлост, егоизъм и насилие взема гигантски размери. А анализатори наричат световния ред с термина – перверзокрация.
И в същата тази „чудна” среда на мен ми връчиха награда за „Човечен лидер”.
Най-успешните жени в бизнеса, местната власт, дипломацията и културата бяха отличени на церемония, организирана от „Global Industrial Leaders“.
Трогната съм.
Благодаря.
Трогната съм от факта, че хуманността все още е ценност.
Да получиш награда за човечност в този осквернен и бастисан свят, в това мърляво и апатично време, е доста оптимистично!
Но за мен дните са предизвикателство, да давам личен отпор на деструктивните и грозни посоки, които изникват пред очите на всички ни.
Думата „хуманизъм“ произхожда от латинската дума „humanitas“ и означава човечност.
Но за да бъдеш наистина човечен, трябва да имаш чиста, съхранена душа.
Нещо, което не е модерно днес.
Ала другото?!
Обратното – докъде води то?!
Арогантност, его-капризи, фалш и консуматорско самочувствие са елементи от формула, която брутално изчерпва.
За мен това е ограничен начин да ползваш света.
Консуматорството и егоизмът ни обричат на преждевременно остаряване.
Да, изисква се особен вид стоицизъм, за да останеш човечен днес, да се раздаваш и милееш за хората, но ДОБРОТАТА е най-реалната частица божественост, която всеки от нас носи в себе си.
Казват, че Родопите са планина с душа и сърце. А родопчаните – светли, добри хора, с голяма душа и благ характер, хора, които откликват на всеки зов за помощ.
Аз съм родопчанка.
По бащина линия.
И понеже все ме питат, ето тази вечер три пъти:
- Ти откъде имаш толкова сили и енергия да правиш това, което правиш, по този начин, вече толкова много дълги години?! – ще си призная откъде.
Имам тази енергия от родопския ми дух!
Баба Неделя ме е дарила с една ръчно тъкана родопска вълнена престилка, която много обичам да си я гледам. Просто я съзерцавам и си мисля за разни неща.
И винаги, във всичко което правя, в деня, в работата си, в предаването, в нещата, за които пиша или разказвам... търся онзи красив, хармоничен код вплетен в родопската шарка, в престилката, в шевиците, в онези ярки и чисти жълти, оранжеви и керемиденочервени цветове, втъкани в квадратите. Виждали ли сте ги? Разглеждали ли сте специфичната хармония от потоци, цветове, пропорции и хармония, които дори родопските одеала, носят?!
Е точно с този родопски дух искам да усилвам вярата на всеки един от нас, в себе си. Вярата в това, че ние, като български народ наистина имаме феноменален, древен и здрав генетичен код. И дирята, която сме оставили през хилядолетията, го доказва.
Ала днес статистиките за заболеваемост и преждевременна смъртност у нас са ИЗПЕПЕЛЯВАЩИ.
И на мен от това ми се къса сърцето. Не мога да стоя безучастна. И затова вече 23 години с готовност се раздавам, за да развиваме всички ние интелект, познание, академичност, правилна осъзнатост за наистина ценното в този свят.
Обичам и вярвам, че трябва да надграждаме в себе си нови знания, да се вдъхновяваме от силата на човешката природа, от иновациите в медицината, у нас и в глобален мащаб.
Хуманно ли е да стоиш, да гледаш, да чакаш да се случи нещастие и едва тогава да реагираш?!
Според мен хуманността изисква да бъдат предприети навременни ЧОВЕКОЛЮБИВИ мерки, които спестяват подобни предотвратими трагедии.
Хора любими!
Толкова много от смъртността, болестите и усложненията СА ПРЕДОТВРАТИМИ! Много искам заедно да осъзнаваме това всеки ден и да се подкрепяме в тази посока.
Гледам на българския дух като на колективна воля за оцеляване.
Ето защо духът на здравето, на тази нация, ми е толкова важен!
България е свещена.
Затова съм и останала тук. А не в Америка, Париж или Милано.
И ако държавата и политиците не винаги ни пазят...
Трябва да се опазваме сами.
Знанията и образованието са голям съюзник в тази посока.
И докато... ме има... ще се раздавам в тази мисия.
Защото вярвам, че живата и прекрасна родопска древност... трябва да има най-светло бъдеще, което да блика в очите на децата ни!
И зная, че моят татко, роден не в болница, а зад вратата на една стая във Фатово, сега... там някъде горе от небето... чете това... и се вълнува с мен.
Обичам те, тати... и много ми липсваш...
И теб, мамо, обичам.
Благодаря ви!“
