С настъпване на пролетно-летния сезон излагаме кожата си все повече на външно въздействие. Понякога говорим за чувствителната кожа, но по-рядко коментираме нейната невроимунна интелигентност. Тя съдържа невропептиди, които комуникират с мозъка, реагирайки на стрес, радост, болка… буквално „усеща емоциите“ и реагира на тях – когато се срамуваме, кожата почервенява. Когато сме уплашени – настръхва.
Освен това кожата разполага с уникално „фармацевтично“ действие – клетките ѝ синтезират витамин D под влияние на UVB светлина – функция, която регулира над 2000 гена. Отделя и антимикробни пептиди, които я правят първа линия на имунната защита – като жива биохимична броня. Но понякога врагът се промъква. Без болка. Без предупреждение. Нарича се меланом. Темата коментираме с д-р Росица Денчева, която е специалист дерматолог и венеролог.
Защо меланомът е толкова опасно онкологично заболяване?
Той е третият по честота рак, като пред него се нареждат рака на гърдата и рака на белия дроб. „Меланомът не дава сигнали и единствено профилактичният преглед и самопреглед най-вече са в основата на това да се съхраним сами себе си“, коментира темата д-р Денчева.
По думите ѝ другите тумори на кожата се развиват след 50, 60 или 70-годишна възраст, докато меланомът се проявява по-рано. За да се предпазим, трябва да проверим бенките си при дерматолог.
Кои са рисковите фактори за развитие на меланом?
Те са различни и включват:
- генетична предразположеност;
- излагане на слънце;
- липса на подходяща слънцезащита и др.
„Количеството ултравиолетови лъчи се натрупва. Ние вземаме предвид винаги кумулативното количество ултравиолетови лъчи, т.е. как в годините ние сме се отнасяли към кожата“, пояснява д-р Денчева. Съществен рисков фактор са и изгарянията на кожата, настъпили в детска възраст. Един от начините за предпазване от коварното заболяване е чрез редовна употреба на подходяща слънцезащита.
На кои симптоми трябва да обърнем особено внимание?
„Трябва да проследим всяка бенка в динамика. Човек трябва да има представа дали има някаква много динамична промяна, т.е. в рамките на няколко месеца дали тази бенка се е променила“, съветва дерматологът. Трябва да обърнем внимание на:
- симетрията на образуванието – дали двете половини на бенката са съразмерни;
- границите – дали те са ясно отграничени от околната тъкан;
- цветът – дали е хомогенен и дали част от бенката чернее.
Динамичната и бърза промяна на бенките в рамките на 2-3 месеца е алармиращ симптом, който трябва да отведе човека в дерматологичния кабинет.
Цялото интервю с д-р Росица Денчева в студиото на „Светът на здравето“ гледайте във видеото.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV!
