Представете си две деца със синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (СДВХ) – едното момче, другото момиче. Момчето проявява характерната хиперактивност, не може да седи спокойно, постоянно се върти. Диагнозата е очевидна.
При момичетата синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието се проявява по-скоро като невнимание – т.е. трудност да се фокусират върху дадена задача, лесно разсейване или проблеми с организирането на задачите. Никой обаче не подозира СДВХ – тя просто "не се старае достатъчно".
Това е реалността за хиляди момичета в България и по света. Според експертите, момчетата се диагностицират със СДВХ два до три пъти по-често от момичетата, въпреки че разпространението на състоянието е сравнимо между половете.
Защо СДВХ и момичета остава толкова проблематична комбинация за откриване? И какви са последствията от пропуснатата диагноза?
Защо момичетата със СДВХ остават „невидими”?
Различни симптоми при двата пола
Според д-р Джулия Шехтер, клиничен психолог в Център Дюк, Северна Каролина, основната причина за трудната диагноза е, че синдромът се проявява различно при момичетата.
При момчетата доминират:
- Хиперактивност – невъзможност да седят спокойно
- Импулсивност – действие без размисъл
- Физическо безпокойство – постоянно движение
При момичетата преобладава:
- Невнимание – трудност да останат фокусирани
- Лесно разсейване - "отнесеност" по време на час
- Проблеми с организацията – забравяне на срокове и задачи
Последните изследвания показват, че хиперактивността при момичетата може да се прояви като хипер-вербалност – прекомерна разговорливост, а не физическо неспокойствие.
Маскирането на симптомите
Експертите подозират, че момичетата съзнателно прикриват своите симптоми. Социалният натиск да бъдат "добри", "тихи" и "послушни" ги кара да полагат огромни усилия да потискат вътрешното си “аз”.
"Може би имат вътрешна тревожност и потребност да бъдат физически активни, но силните социални очаквания ги карат да работят извънредно усилено, за да ги задържат", обяснява д-р Шехтер.
Съпътстващи състояния усложняват картината
Момичетата със СДВХ имат значително по-високи нива на други психични състояния в сравнение с момчетата с СДВХ:
- Депресия
- Тревожност
- Разстройства на храненето
Това прави диагностицирането на СДВХ още по-трудно – лекарите често се фокусират върху тревожността или депресията, без да подозират, че в основата може да стои недиагностициран СДВХ.
Сериозни рискове от пропусната диагноза
Според научните данни, нелекуваният СДВХ при момичетата води до драматично по-високи рискове в сравнение с момичетата без този синдром:
- Социални трудности – включително тормоз
- Проблеми във взаимоотношенията – включително насилие от интимен партньор
- 6 пъти по-висок риск от тийнейджърска бременност
- 2 пъти по-висок риск от самонараняване
- По-високи нива на хранителни разстройства
- По-чести мисли и опити за самоубийство
Изследванията показват, че хората със СДВХ имат по-висока вероятност за преждевременна смърт, като тази тенденция е леко по-изразена при жените.
Какво трябва да се промени?
По-добра осведоменост
"Когато момиче отиде на преглед заради тревожност, лекарите трябва да обмислят и оценка за СДВХ, защото знаем, че двете често са свързани", казва д-р Шехтер.
Специфични подходи
Необходими са повече изследвания за това как лекарствата действат при момичетата и жените, и дали са нужни специфични психосоциални интервенции. Например, проследяването на връзката между симптомите на СДВХ и хормоналните промени може да помогне на момичетата да управляват по-добре състоянието си.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
—---------------------------------------------------------
Източник
- Nature (2026): Защо СДВХ остава недиагностициран при момичетата
