Розовата пяна в мивката рядко тревожи някого. Повечето хора я приписват на твърда четка или на прекалено силно търкане с четката.
Според проф. д-р Теодора Болярова обаче кървенето на венците е сигнал за възпаление и може да е първата стъпка към пародонтит.
Проф. Болярова е пародонтолог и преподавател в Катедрата по пародонтология към Факултета по дентална медицина на МУ – София. Тя е автор и съавтор на над 90 научни публикации и презентации.
В интервю за сайта „Светът на здравето“ тя обяснява кога възпалението на венците става опасно. Разказва още как то засяга сърдечно-съдовото здраве и контрола на кръвната захари кои популярни твърдения в интернет не са верни.
Проблемът далеч не е рядък. По данни на СЗО тежките форми на пародонталните заболявания засягат около 1 млрд. души по света.
Каква е разликата между гингивит и пародонтит?
Гингивитът е възпаление на венците. Проф. Болярова уточнява, че той не бива да се смята за „обикновено“ състояние. „Макар често да е обратим, той е сигнал за възпалителен процес, който не следва да бъде пренебрегван“, казва тя.
В повечето случаи причината е зъбната плака, натрупана по зъбите в непосредствен контакт с венците. Когато плаката и факторите, които я задържат, бъдат отстранени, възпалението често отзвучава напълно. При някои хора гингивитът продължава дълго, без да премине в по-тежка форма.
При предразположените хора обаче възпалението започва да разрушава тъканите, които поддържат зъба. Тогава вече става дума за пародонтит. Ключовата разлика, е че при пародонтита „има загуба на зъбоподдържащи тъкани, включително на костта около зъбите“.
Може ли сами да разберем, че имаме пародонтит?
Обикновено не. Кървенето, зачервяването и подуването на венците са предупредителни признаци. Те обаче не показват дали вече има загуба на кост.
„Нерядко пародонтитът се установява, когато разрушаването е напреднало и са настъпили тежки промени“, предупреждава проф. Болярова. Затова прегледът при лекар по дентална медицина е ключов. Само прецизната диагностика показва ранните признаци на болестта и рисковите фактори.
Какво се случва в устата при пародонтит?
В основата на болестта стои бактериалният биофилм, плаката по зъбите. Имунната система реагира на бактериите с продължително възпаление. С времето то води до образуване на пародонтални джобове, пространства между зъба и венеца, в които бактериите се задържат.
Постепенно се губи и костта около зъбите. В напредналите стадии зъбите започват да се разклащат и могат да бъдат изгубени. Опасността е, че в ранните етапи всичко това често протича без болка.
Кои симптоми на пародонтит пренебрегваме най-често?
„Пациентите често очакват, че ако има сериозно заболяване, то ще причинява болка“, казва проф. Болярова. При пародонтита обаче увреждането напредва постепенно и незабелязано. Ето признаците, които хората подценяват най-често:
- кървене на венците при миене на зъбите или използване на конец;
- зачервени и подути венци, които обикновено не болят;
- постоянен лош дъх или неприятен вкус в устата;
- отдръпване на венците и видимо „удължаване“ на зъбите;
- нови разстояния между зъбите, промяна в захапката или разклащане на зъб.
Мнозина приемат кървенето за нормално или смятат, че просто са натиснали силно с четката. „Всъщност здравите венци обикновено не кървят при обичайна хигиена“, подчертава професорката.
Лошият дъх може да има и други причини. Когато обаче се съчетава с кървене и възпалени венци, е добре да се направи преглед от специалист за наличие на за пародонтално заболяване. Последните признаци от списъка вече може да означават значителна загуба на поддържащи тъкани.
Защо пародонтитът не е само проблем на венците?
Специалистите вече гледат на пародонтита като на хронично възпалително огнище в организма. Значение имат не само бактериите, но и отговорът на имунната система.
В опит да се справи с инфекцията, тялото произвежда възпалителни медиатори. Това са биологично активни вещества, които участват в имунния отговор. „Именно тези вещества са един от основните механизми, чрез които локалното пародонтално възпаление може да повлияе на процеси в целия организъм“, обяснява проф. Болярова.
Как бактериите от венците попадат в кръвта?
Стената на пародонталните джобове е от възпалена, увредена тъкан. При дъвчене и миене на зъбите бактерии или частици могат да преминат през нея в кръвообращението. Така в организма попадат и вещества, които допълнително активират имунната система.
Важна роля играят цитокини като интерлевкин-1 бета (IL-1β) и интерлевкин-6 (IL-6). Те повишават възпалителната активност в целия организъм. Учените изследват и т.нар. NLRP3-инфламазома, комплекс в имунните клетки, който задейства възпалителни реакции и производството на IL-1β.
Може ли пародонтитът да повиши риска от инфаркт и инсулт?
Връзката минава през атеросклерозата. При нея в стените на артериите се натрупват мазнини и възпалителни клетки и се образуват плаки. Продължителното възпаление може да участва в развитието на тези плаки и да ги направи по-нестабилни.
„Когато една плака стане нестабилна, тя може да се разкъса или повърхността ѝ да се увреди, което да доведе до образуване на тромб“, обяснява проф. Болярова. Ако тромбът запуши артерия към сърцето или мозъка, последицата може да бъде инфаркт или инсулт.
Бактерията Porphyromonas gingivalis, типична за пародонтита, е откривана дори в атеросклеротични плаки. Връзката между пародонтита и сърдечносъдовите заболявания е отразена и в консенсусен доклад на Европейската федерация по пародонтология и Световната сърдечна федерация. Според него тежкият пародонтит засяга 11,2% от хората по света и е независимо свързан със сърдечносъдовите заболявания.
Проф. Болярова допълва, че пародонтитът не е единственият рисков фактор, тютюнопушенето, високото кръвно налягане, високият холестерол и диабетът също имат съществено значение. „Точният принос на пародонталното възпаление за възникването на остри сърдечно-съдови събития все още се изследва“, уточнява тя.
Как са свързани пародонтитът и диабетът?
„Връзката между пародонтита и диабет тип 2 е двупосочна, всяко от двете състояния може да повлияе неблагоприятно на другото“, обяснява проф. Болярова.
Когато кръвната захар не е добре контролирана, възпалението на венците протича по-тежко и се губят повече от тъканите около зъбите. Обратно, хроничното възпаление при пародонтит може да засили инсулиновата резистентност. Така контролът на кръвната захар става по-труден.
Засяга ли връзката и хората с предиабет?
При предиабет кръвната захар е над нормата, но още не достига стойностите за диагноза диабет. Някои изследвания свързват пародонталното възпаление с по-висока кръвна захар на гладно и по-висок гликиран хемоглобин (HbA1c).
Добрата новина е, че лечението на венците дава измерим ефект. Преглед на Cochrane от 2022 г. обхваща 35 проучвания с 3249 участници с диабет. Според него лечението на пародонтита понижава HbA1c средно с 0,43 процентни пункта три до четири месеца по-късно.
Има ли връзка между пародонтита и бременността?
Учените изследват и възможна връзка между пародонталните инфекции и усложненията при бременност, включително преждевременното раждане. Проф. Болярова подчертава, че подобни връзки не означават, че пародонтитът е пряката причина, но по-скоро може да повишава риска от развитие на тези състояния.
Вярно ли е, че пародонтитът причинява деменция и рак?
По думите на проф. Болярова в интернет циркулират две крайности. Едните смятат кървенето на венците за безобидно, а другите твърдят, че пародонтитът непременно води до тежки болести.
Изследванията откриват асоциации между пародонтита, някои когнитивни нарушения и определени видове рак. „Тези връзки не са причинно-следствени“, уточнява тя. Учените продължават да изследват възможните механизми, като хроничното възпаление, имунния отговор и определени бактерии.
Категорично доказано е, че нелекуваният пародонтит разрушава костта около зъбите и води до тяхната загуба. Освен това лечението му може да намали системното възпаление, свързано с редица общи заболявания.
Може ли пародонтитът да се излекува напълно?
Не винаги под „излекуване“ разбираме пълно възстановяване на загубените тъкани. В повечето случаи обаче болестта може да бъде успешно овладяна. Целта на лечението на пародонтита е да спре възпалението и разрушаването на тъканите, за да се запазят собствените зъби възможно най-дълго.
„Дори когато вече има загубена кост и поддържащи тъкани, лечението може да постигне стабилно пародонтално здраве върху намален, но здрав пародонт“, обяснява проф. Болярова. С други думи, зъбите могат да останат стабилни, макар около тях да има по-малко кост.
Как протича съвременното лечение на пародонтит?
Лечението е поетапно и се съобразява с всеки пациент. Обикновено включва:
- Обучение за ефективно почистване на плаката у дома и професионално отстраняване на плаката и зъбния камък.
- Контрол на рисковите фактори, преди всичко тютюнопушене и диабет.
- Заглаждане на кореновите повърхности при тежките форми, което намалява възпалението и дълбочината на джобовете.
- Повторна оценка и при нужда, хирургично лечение на дефектите, причинени от болестта.
- При определени показания, регенеративни процедури, които възстановяват част от загубените тъкани.
При някои пациенти се добавят и антибактериални средства – локални или системни. Те обаче не заместват механичното почистване и не са нужни във всеки случай.
Какво следва след лечението?
Пародонтитът е хронично заболяване и изисква поддържаща терапия. Тя включва редовни контролни прегледи, проследяване на кървенето и дълбочината на джобовете и професионално почистване. Интервалите между посещенията се определят индивидуално според риска болестта да се активира отново.
Успехът зависи и от самия пациент. Добрата хигиена, отказът от цигарите и контролът на кръвната захар са решаващи за дългосрочния резултат. „При навременна диагноза, подходящо лечение и редовна поддържаща грижа пародонтитът може да бъде стабилизиран, а зъбите, запазени за много години“, обобщава проф. Болярова.
Кървенето на венците е сигнал за възпаление, а не нормална част от миенето на зъбите. Ако го забележите, запишете час при лекар по дентална медицина, без да чакате болка или разклащане на зъб. Особено при диабет, предиабет или сърдечно-съдов риск грижата за венците е част от грижата за цялото тяло.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Проф. д-р Теодора Болярова, профил, Катедра по пародонтология, ФДМ, МУ – София
- Sanz M. et al. Пародонтит и сърдечносъдови заболявания: консенсусен доклад (EFP/WHF), Journal of Clinical Periodontology, 2020
- Simpson T.C. et al. Лечение на пародонтит за контрол на кръвната захар при хора със захарен диабет, Cochrane Database of Systematic Reviews, 2022
- Световна здравна организация. Глобален доклад за състоянието на оралното здраве, 2022
