Проф. Николай Димитров: Инфарктът вече се определя по нов начин

На 29 септември светът отбелязва Световния ден на сърцето. Мотото на Световната сърдечна федерация тази година е „Не пропускайте нито един удар“ (Don't Miss a Beat). То напомня, че сърдечносъдовите заболявания често напредват тихо, без ясни симптоми.

България е сред тези с най-висока смъртност от сърдечносъдови заболявания в Европа, над 800 случая на 100 000 души през 2022 г. За сравнение, във Франция, Дания и Испания показателят е под 220.

Проф. д-р Николай Димитров, д.м.н., началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Лозенец“, коментира най-важните новини от Европейския конгрес по кардиология (ESC Congress 2026) в Мюнхен. Според него общата посока е ясна: „от универсалния алгоритъм към решение, съобразено с конкретния пациент“.

Какво се променя в определението за инфаркт?

Най-обсъжданата новина от конгреса е Петата универсална дефиниция на миокардния инфаркт. Тя заменя досегашната номерация (тип 1–5) с три категории:

Снимка: Canva

Първичен инфаркт – при остро събитие в самата коронарна артерия, най-често тромб върху разкъсана атеросклеротична плака.
Вторичен инфаркт – когато сърцето не получава достатъчно кислород по друга причина, например при тежка анемия, силно ускорен пулс или рязък спад на кръвното налягане.
Инфаркт, свързан с процедура – до 30 дни след сърдечна интервенция или операция.

До 80% от сърдечно-съдовите заболявания могат да бъдат предотвратени

Европейската комисия призовава държавите от ЕС за редовни профилактични прегледи на кръвното, холестерола и кръвната захар, като стартира първата Европейска седмица на скрининга

Ключовата промяна е в тълкуването на тропонина. Това е белтък, който попада в кръвта при увреждане на сърдечния мускул. „Повишеният тропонин сам по себе си не е диагноза. Той трябва да бъде интерпретиран в клиничен, електрокардиографски и образен контекст“, подчертава проф. Димитров.

Новост са и различните референтни граници на тропонина при жените и при мъжете. Общият праг досега води до пропуснати инфаркти при жените, чиито нормални стойности са по-ниски.

Защо сърдечната недостатъчност се лекува все по-рано?

Новите европейски препоръки разглеждат сърдечната недостатъчност като процес с четири стадия – от А до D. Той започва много преди човек да усети задух или отоци:

Стадий А – рискови фактори като високо кръвно налягане, диабет и затлъстяване;
Стадий B – промени в сърцето без симптоми;
Стадий C – заболяване с изявени оплаквания;
Стадий D – напреднала сърдечна недостатъчност.

Снимка: OpenAI

Заболяването засяга между 1 и 3% от възрастните, а под 60% от болните преживяват пет години след диагнозата. Затова препоръките разширяват употребата на лекарствата от групата на минералкортикоидните антагонисти. Те вече се препоръчват независимо от това колко добре изтласква кръв сърцето. При хора със затлъстяване и запазена помпена функция на сърцето се допуска и лечение със семаглутид или тирзепатид.

Европейското кардиологично дружество с насоки за сърдечната рехабилитация

Сърдечната рехабилитация намалява риска от нова хоспитализация след инфаркт, сърдечна недостатъчност или операция, но малко пациенти изобщо стигат до нея

„Целта вече не е единствено да овладеем декомпенсацията, а да ограничим прогресията преди достигането до нея“, обяснява проф. Димитров. Иначе казано, да се действа преди рязкото влошаване, което често завършва с болница.

Може ли изкуственият интелект да поставя диагнози в кардиологията?

Изкуственият интелект в кардиологията вече помага от оценката на риска и разчитането на ЕКГ до планирането на стентиране. Според проф. Димитров обаче всеки алгоритъм трябва да докаже, че работи при различни пациенти и реално подобрява резултатите. „AI може да разпознава, измерва и прогнозира. Интерпретацията на тези резултати и отговорността за крайното решение остават на лекаря“, категоричен е кардиологът.

Винаги ли повече интервенции означават по-добро лечение?

Три проучвания от конгреса показват, че отговорът е „не“:

Снимка: Canva

AIR-STEMI обхваща 1823 пациенти с тежък инфаркт и стеснения в няколко артерии. Когато лекарите оценяват реалното значение на стесненията чрез функционален анализ на ангиографията, стент получават 52% от допълнителните съдове срещу 95% при стандартния подход. Сериозните сърдечни събития намаляват с 38%, а усложненията – с 37%.
TAVI PCI включва 470 души с тежко стеснение на аортната клапа и коронарна болест. Смяната на клапата по катетърен път (TAVI) преди стентирането се оказва също толкова безопасна, колкото обратната последователност, а по-малко пациенти в крайна сметка се нуждаят от стент.
ACASA-TAVI сравнява антикоагулант с аспирин след смяна на клапата при 360 пациенти. Антикоагулантът намалява малките тромби, видими на скенер. Според проф. Димитров това още не означава рутинна антикоагулация за всички.

Може ли изкуственият интелект да прегледа сърцето по-добре от лекар?

България е първа в ЕС по смъртност от сърдечно-съдови болести. Университетска клиника кани на безплатен преглед на сърцето и показва какво изкуственият интелект може и какво не може

„Прецизността невинаги означава повече интервенции. Тя означава правилната процедура, при правилния пациент и в правилната последователност“, обобщава той.

Какво може да направи всеки от нас за сърцето си?

Според Световната сърдечна федерация 80% от смъртните случаи от сърдечносъдови заболявания се дължат на рискови фактори, които могат да бъдат предотвратени или контролирани. Затова профилактичният преглед при кардиолог остава най-простата първа стъпка.

Не отлагайте консултация при:

болка или стягане в гърдите при усилие;
задух, който се появява при все по-леко натоварване;
сърцебиене или неравномерен пулс;
отоци по краката и необичайна умора.

Снимка: iStock

Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Лозенец“ провежда ежемесечни безплатни профилактични прегледи. Апелът на проф. Димитров е хората да не подценяват сигналите на организма. „Не пропускайте нито един удар“ означава да не пропуснем момента, в който все още можем да променим хода на заболяването“, казва той.

Д-р Асен Келчев: Липсата на симптоми не означава здраво сърце (ВИДЕО)

Д-р Асен Келчев, д.м. обяснява кои рискови фактори водят до сърдечно-съдови заболявания и какви са опасностите при предсърдното мъждене

Кардиологията се движи към по-ранна и по-прецизна намеса. Инфарктът се диагностицира по механизма, а не по единичен лабораторен резултат, а сърдечната недостатъчност се лекува още преди първите симптоми. Редовното измерване на кръвното налягане, холестерола и кръвната захар остава най-сигурната защита.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

Изберете Светът на здравето като любим източник в Google