Все повече хора работят по график, който се мени от седмица на седмица, днес шест часа, утре дванадесет. Ново научно изследване показва, че ненормирано работно време може да засяга здравето дори по-силно от самата продължителност на труда.
Проучването, публикувано в списание SSM – Population Health, обхваща над 61 000 работещи американци и стига до неочакван извод, не толкова колко часове работим, колкото колко непредвидимо се менят те, се отразява на организма ни. Резултатите сочат, че последиците изглеждат съвсем различно при мъжете и при жените.
Защо непредвидимият работен график вреди на здравето?
Изследователите анализират данни от американското Current Population Survey, като проследяват как месец след месец се менят работните часове на участниците, съпоставени с тяхната самооценка за здравословното състояние. Работниците със стабилен график, например постоянните 40 часа седмично, служат за база за сравнение с тези, чиито часове скачат рязко нагоре и надолу.
„Качеството на работното място не е само въпрос на заплащане, придобивки или общ брой часове, а и на стабилността на графика и произтичащите от нея здравословни последици, тема, която остава слабо изследвана досега“, посочва авторката на проучването Синий Циани Лу.
Как нестабилните часове засягат мъжете?
При мъжете ефектът е ясно изразен. Изследователите дават пример със служител, чиито часове се менят от 20 на 60, остават 60 през следващия месец и после отново падат на 20. При това ниво на нестабилност вероятността за влошаване на здравето достига 38%, спрямо едва 28% при служител със стабилни 40 часа седмично. Успоредно с това вероятността здравето да остане стабилно спада от около 46% на 38%, докато шансът за подобрение на здравословното състояние почти не се променя.
„Съвсем ясно е, че не става дума за общото количество отработени часове“, коментира съавторът на изследването Лу. „Проблемът е по-скоро в пропорционалната промяна една седмица нагоре, следващата надолу. Възможно е хората да свикват с общото количество промяна, но не и с внезапните колебания нагоре-надолу. Това е съвсем друга история.“
Защо при жените картината е различна?
Сред жените, които остават на работа, изследователите не откриват статистически ясна връзка между нестабилния график и влошената самооценка за здравето. Но когато в анализа се включат и жените, които са намалили часовете си, прекъснали са заетостта си или са напуснали работа по здравословни причини, картината се променя рязко. Вероятността за здравословно ограничение, свързано с работата, нараства от около 2,5% до почти 8% с покачването на нестабилността в графика.
Тази разлика е ключова, защото проучвания, обхващащи само хора, останали на работа, могат да пропуснат тъкмо онези, чието здраве вече се е влошило дотолкова, че да напуснат заетостта.
Какво е „ефектът на здравия оцелял служител“?
Този феномен е познат в науката като „ефект на здравия оцелял работник“ (healthy worker survivor effect). Служителите, които се разболяват твърде тежко, за да продължат да работят, напускат работната сила, а остават предимно по-здравите. Така рисковете, свързани с работната среда, изглеждат по-малки, отколкото са в действителност.
„Стратифицираният по пол модел, който изградихме, потвърждава ясни разлики в здравните последици при мъжете и жените: нестабилността в работните часове се отразява в здравословно влошаване по време на работа при мъжете — особено при по-високи седмични часове и в здравословни ограничения или напускане на активна заетост при жените“, обяснява Лу. „Нестабилността в работното време не е просто неудобство в графика, а свързан с пола здравен риск на популационно ниво и затова трябва да ни вълнува.“
Изводите на изследването показват, че стабилността на работния график заслужава внимание наравно с броя отработени часове и заплащането. За работници с непредвидим график е разумно да следят промените в собственото си самочувствие и да потърсят лекар при трайни оплаквания, а за работодателите, да имат предвид, че резките колебания в графика могат да имат реална цена за здравето на служителите, дори когато общата натовареност остава непроменена.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
