Работещите в Европейския съюз прекарва близо 15 работни дни в болничен годишно, или почти три седмици. Това сочи доклад на шведския Институт за околна среда и обществено здраве (EPHI), представен през ноември 2026 г. в Европейския парламент.
Зад средната стойност обаче стоят големи разлики между държавите. В някои страни служителите боледуват над пет седмици годишно, а в други – по-малко от седмица.
Психичното здраве е сред водещите причини за отсъствията, а темата вече е в центъра на вниманието, близо половината работещи в ЕС са изложени на психосоциални рискове.
Колко време боледуват европейците годишно?
Европейците отсъстват от работа поради болест средно около 2,9 седмици годишно. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), цитирани в доклада, това са малко под 15 работни дни на служител на пълен работен ден.
Според доклада на EPHI от ноември 2026 г. отсъствията поради болест отнемат около 6% от възможното работно време в Европейския съюз. Авторът на анализа, икономистът Адриан Мехич, говори за „драматична разлика“ между отделните страни.
Изчислението обаче показва само част от картината. То обхваща единствено хората, които все още работят на пълен работен ден. Ако човек намали работното си време или напусне работа заради болест, той вече не се отчита като отсъстващ.
В кои страни болничните са най-дълги?
Най-дълги в ЕС през 2025 г. са болничните в Словения – малко над пет седмици на служител. Данните са на OECD и показват ясна разлика между Севера, Юга и Централна Европа:
- Словения – малко над 5 седмици годишно;
- Финландия и Испания – около 5 седмици;
- Франция, Швеция и Германия – малко над 3 седмици;
- Италия и Гърция – под 1 седмица.
Извън ЕС най-висока стойност в доклада има Норвегия- 5,7 седмици на служител годишно.
Означава ли по-малко дни в болничен по-здрави хора?
По-малко дни в болничен не означават непременно по-здраво население, предупреждава докладът. Ниските стойности могат да отразяват и ниско обезщетение, слаба защита на работното място или различен начин на събиране на данните.
Друга причина е презентеизмът, навикът хората да ходят на работа, въпреки че са болни. Така те рискуват да се възстановят по-бавно и да заразят колегите си.
Колко дни в болничен прекарват българите?
България не е включена в сравнението по страни в доклада на EPHI. Представа за мащаба у нас дават данните на Националния осигурителен институт (НОИ) за 2025 г.
- През 2025 г. са издадени 3,03 млн. болнични листа за общо заболяване.
- В болничен са излизали около 1,17 млн. осигурени, средно по 2,6 болнични на човек.
- Един болничен лист продължава средно около 7,5 работни дни, платени от общественото осигуряване.
- Общо НОИ изплаща обезщетения за над 20 млн. работни дни.
Тези данни не се сравняват пряко с европейските. НОИ отчита платените от общественото осигуряване дни, а OECD, средното отсъствие на всеки служител на пълен работен ден.
Още по темата:
- В кои части на Европа служителите са най-стресирани?
- Ненормираното работно време заплашва здравето на служителите
- Помага ли акупунктурата при болки в гърба?
Кои заболявания водят до най-дълги болнични?
Най-честите причини за дълги отсъствия от работа са психичните проблеми и мускулно-скелетните заболявания, например болките в гърба и ставите. Към тях докладът добавя злополуките и хроничните заболявания. Причините варират от вирусни инфекции до рак.
В Швеция например психичните проблеми са причина за 46% от текущите болнични през май 2026 г., посочват от EPHI.
Защо дългият болничен засяга не само болния?
Продължителното отсъствие поради болест засяга и работодателя, и колегите, и обществото. Работодателите търсят заместници или разпределят задачите между останалите служители. При по-дълго боледуване част от хората напускат пазара на труда.
Само преките загуби от отсъствията в ЕС възлизат на около 540 млрд. евро годишно. С косвените ефекти общата сума достига до 810 млрд. евро, изчислява EPHI.
Как може да се съкрати времето в болничен?
Голяма част от отсъствията поради болест могат да бъдат предотвратени или съкратени, посочва докладът. Много от тях са свързани със заболявания, при които превенцията, ранното лечение и рехабилитацията намаляват както риска, така и продължителността на боледуването.
Адриан Мехич посочва няколко мерки:
- по-добра ергономия на работното място;
- ранна помощ при проблеми с психичното здраве;
- по-бърз достъп до личен лекар;
- физиотерапия и рехабилитация;
- ранно откриване на здравните рискове.
Превенцията също струва пари, признава Мехич. Според него обаче при добро прилагане ползите от нея надхвърлят разходите. По изчисленията на EPHI дори 10% по-малко дни в болничен биха спестили на ЕС близо 55 млрд. евро годишно.
Средният работещ в ЕС прекарва близо три седмици годишно в болничен, но разликите между страните са големи. Психичното здраве и болките в гърба са сред основните причини. Ранната помощ, рехабилитацията и по-здравословната работна среда могат да съкратят времето, което прекарваме далеч от работа.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
Изберете Светът на здравето като любим източник в Google









