Близо половината работещи в Европейския съюз, 45%, са изложени на рискове за психичното здраве на работното място. Данните са на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA). На 13 октомври агенцията стартира в Брюксел тригодишна кампания по темата.
Посланието на експертите е, че психичното здраве трябва да се третира като физическото, с оценка на риска и превенция, а не с мълчание.
Кои са най-честите рискове за психичното здраве в работата?
Специалистите ги наричат психосоциални рискове. Това са условия в организацията на труда, които с времето изтощават психиката и тялото. Изпълнителният директор на EU-OSHA Уилям Кокбърн посочва пред Euronews дългото работно време, високата интензивност и емоционално натоварващите задачи.
Според проучването OSH Pulse 2025 на агенцията най-разпространените фактори в ЕС са:
- силен натиск във времето или претоварване, 44% от работещите;
- липса на признание за усилията (заплащане, развитие, оценка), 34%;
- лоша комуникация или сътрудничество в организацията, 29%;
- липса на самостоятелност и влияние върху темпото на работа, 17%.
В крайните случаи рисковете стигат до тормоз, насилие или заплахи. Последствията са измерими. 29% от работещите в ЕС съобщават за стрес, депресия или тревожност, причинени или влошени от работата.
Колко струва стресът на работното място?
Цената е едновременно човешка и икономическа. Европейският синдикален институт (ETUI) изчислява, че свързаната с работата депресия струва на ЕС над 100 млрд. евро годишно. В сумата влизат отсъствията от работа, по-ниската продуктивност, разходите за лечение и социалните разходи.
Анализът е публикуван през 2025 г., но стъпва на данни от 2015 г. Според него 23% от случаите на депресия в Европа се дължат на психосоциални рискове в работата.
Кокбърн обаче вижда основната пречка другаде. И работодателите, и служителите определят нежеланието да се говори открито като главната спирачка пред реалните действия.
Как стоят нещата в България?
Националният профил на OSH Pulse 2025 показва стойности под средните за ЕС. Силен натиск във времето или претоварване посочват 41% от работещите у нас, при 44% в ЕС. За стрес, депресия или тревожност, свързани с работата, съобщават 21%, при 29% в Европа.
Едно число обаче стои особено тревожно. Едва 32% от българските работещи казват, че работодателят ги консултира за стресиращите страни на работата им. Средното за ЕС е 45%.
По-ниските стойности не означават непременно по-малко проблеми. Когато темата е табу, хората по-рядко назовават симптомите си. Така рисковете остават невидими за ръководството.
Защо превенцията започва от работното място, а не от човека?
Генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Естер Линч прави пряка аналогия с физическата безопасност. „Не чакаме някой да остане без пръст, преди да поставим предпазни мерки“, казва тя. Логиката е същата, първо се оценява рискът, после се въвеждат защитите.
Правната основа вече съществува. Европейската рамкова директива задължава работодателите да оценяват всички рискове за здравето на работниците. В България това задължение е въведено със Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Какво може да направи работодателят?
- да включи психосоциалните рискове в оценката на риска;
- да преразгледа натоварването, сроковете и приоритетите;
- да въведе ясни правила срещу тормоза и насилието;
- да консултира служителите за стресиращите страни на работата;
- да осигури достъп до консултиране или психологическа подкрепа.
Участието на служителите не е жест на добра воля. То е законово задължение по европейското право и ключ към успеха на всяка мярка, подчертава Кокбърн.
Какво може да направи служителят?
Постоянната умора, раздразнителността, проблемите със съня и трудната концентрация не бива да се подценяват. Добра първа стъпка е разговор с прекия ръководител, със службата по трудова медицина или с личния лекар. При продължителни оплаквания е важно да се потърси психолог или психиатър.
Какво предвижда новата европейска кампания?
Кампанията „Здравословни работни места 2026–2028“ е под мотото „Заедно за психичното здраве на работното място“. Тя предлага на работодателите данни, практически инструменти и решения за управление на психосоциалните рискове. Една от целите ѝ е да пречупи табуто около темата.
Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Роксана Мънзату подчертава при старта, че здравословната работна среда носи полза за всички. Според нея тя намалява болничните и текучеството, подобрява резултатите и облекчава здравните системи.
Синдикатите настояват за повече. ETUI призовава за обвързващ европейски подход, включително отделна директива за превенция на психосоциалните рискове.
Почти половината работещи в ЕС са изложени на рискове за психичното си здраве, а в България темата често остава неназована. Стресът на работното място не е лична слабост, а риск, който може да се оцени и ограничи. Всичко започва с открития разговор между служители, ръководители и специалисти.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Euronews. Психичното здраве в работата започва с пречупване на табуто, заявява агенция на ЕС
EU-OSHA. България: OSH Pulse 2025 – Психично здраве и цифровизация на работното място
Euronews. Над 100 млрд. евро годишно: цената на стреса, свързан с работата, в ЕС
ETUI. Време е за последователен и обвързващ подход на ЕС към превенцията на психосоциалните рискове
