Психичното здраве рядко се разклаща внезапно. Според Световната здравна организация около един на всеки осем души по света живее с психично разстройство, като тревожността и депресията са сред най-разпространените.
Преди да се стигне до диагноза обаче, организмът обикновено изпраща ранни предупреждения. Как да ги разпознаем и какво можем да направим сами, обяснява психотерапевтът Ирина Кирякова.
Какви са първите сигнали, че психичното здраве е под напрежение?
Според Кирякова първите признаци, че не успяваме да се регулираме, се проявяват най-вече през тялото. Нарушават се сънят и храненето, човек става разсеян, трудно задържа концентрация, а тревожността се засилва. Психотерапевтът съветва тези сигнали да не се пренебрегват, така се намалява рискът от по-тежки състояния, които изискват медикаментозно лечение. Полезно е и да се вслушваме в близките, които понякога забелязват промените преди нас.
Важен ориентир е и колко бързо се възстановяваме, след като излезем от равновесие. „Стресът е нещо нормално, той ни развива, ние имаме нужда от това. Въпросът е дозата“, подчертава Кирякова. Когато тази доза бъде надхвърлена, възстановяването се забавя, а усещането, че човек „цикли“ на едно място, е знак, че нещо е блокирано.
Какво помага при тревожност и депресия?
При тревожността благотворно влияят творческите занимания, времето сред природата, спортът и хобитата. „Най-прекият път е дишането и то бавното издишване“, обяснява психотерапевтът. Тя препоръчва и упражнения за баланс, например прехвърляне на тежестта от единия крак на другия. Целта е активиране на блуждаещия нерв и на парасимпатиковата нервна система, която отговаря за отпускането.
При депресивните състояния ключов е контактът с другите. Колкото повече човек се изолира, толкова повече остава насаме със собствените си мисли и те натежават. Физическата активност също помага, но тук често е по-трудно постижима, затова близките могат да подкрепят, като провокират общуване.
Защо ролята на жертва ни лишава от свобода?
Кирякова обръща внимание, че ролята на жертва може да изглежда удобна, защото освобождава от отговорност. Цената обаче е висока. „В момента, в който предам отговорността си, предавам и свободата си“, казва тя.
В нашата култура отговорността често се смесва с вината, особено когато във възпитанието грешките водят до засрамване, а не до показване на по-добрия начин. Осъзнаването, че поемането на отговорност носи свобода и възможност за промяна, е важна стъпка към по-добро ментално здраве.
Грижата за психичното здраве започва с внимание към малките сигнали на тялото и ума и с прости, достъпни техники за саморегулация.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
