Кистата на гръбначния стълб, известна още като спинална киста, представлява кухина, изпълнена с течност, която се образува в различни части на гръбначния стълб. Обикновено е доброкачествена, но при нарастване може да предизвика сериозни увреждания, пише онлайн изданието Mayo Clinic.
Основният проблем възниква, когато кистата притиска нерви или гръбначния мозък. В такива случаи пациентите могат да изпитат болки в гърба, изтръпване, мравучкане или слабост в крайниците.
Най-често кистите на гръбначния стълб са резултат от вродени аномалии, дегенеративни промени или са последици от травми. В някои случаи могат да се дължат и на тумори или възпалителни процеси.
Какво представлява кистата на гръбначния стълб
Най-често срещани са синовиалните кисти, образувания, които възникват в областта на фасетните стави на лумбалния отдел на гръбнака (ставите в кръста, които свързват прешлените един с друг и осигуряват движение и стабилност на гръбнака). Медицинските данни сочат, че над 90% от тях се развиват именно в долната част на гърба, където гръбначният стълб носи най-голямо натоварване.
Синовиалната киста се формира от синовиума, тънка мембрана, покриваща вътрешните повърхности на ставите, която произвежда синовиална течност за смазване и защита. При определени условия тази течност може да се натрупа и да образува киста, като състоянието често се свързва с дегенеративни промени, остеоартрит и нестабилност на сегмента (когато прешлените се движат повече от нормалното и притискат околните тъкани).
Друг подтип са Тарловите кисти (периневрални кисти), които се формират около корените на спиналните нерви. Те понякога съдържат нервна тъкан в стените си и затова могат да причиняват болки и изтръпване при притискане на нервните структури.
По-рядко се срещат сирингомиелии, вид кисти, разположени вътре в гръбначния мозък. Те обикновено се дължат на феномена „малформация на Киари“ (аномалия, при която мозъчната тъкан се разполага по-ниско и притиска гръбначния канал). Тяхното нарастване може да наруши провеждането на нервните импулси и да доведе до тежки неврологични увреждания, ако не се проследяват внимателно, предупреждават експертите.
Симптоми: болки, изтръпване, слабост
Много кисти на гръбначния стълб не предизвикват симптоми и обикновено се откриват случайно при ЯМР изследване, проведено по друг повод. Когато обаче образуванието притиска нервните коренчета или гръбначния мозък, могат да се проявят следните:
- Болки в гърба или локална болка в областта на образуванието, която се засилва при движение или продължително стоене.
- Неврологични симптоми, като изтръпване, мравучкане или слабост в ръцете и краката, в зависимост от нивото на засегнатия сегмент.
- В някои случаи се наблюдават проблеми с контрола на уринирането или чревната функция, ако кистата засяга сакралната област (долната част на гръбнака близо до таза, където минават нерви, отговорни за тези функции)
- При сирингомиелия може да се наблюдава и прогресивна мускулна слабост и загуба на чувствителност към болка и температура.
Лекарите предупреждават, че поява на внезапна силна болка, загуба на чувствителност или проблеми с контрола на пикочния мехур изискват незабавна медицинска намеса.
Методи за диагностика
Златният стандарт за диагностика на киста на гръбначен стълб е магнитно-резонансната томография (ЯМР). Тя осигурява детайлен образ на гръбначния канал, нервите и меките тъкани, което позволява прецизно определяне на размера, локализацията и характера на кистата.
В определени случаи се използват и допълнителни методи:
- Компютърна томография (КТ): Образна техника, която използва рентгенови лъчи и компютърна обработка, за да създаде триизмерни изображения на гръбначния стълб. Полезна е за оценка на костните структури и свързаната дегенерация на ставите.
- Миелография: Рентгеново изследване, при което в гръбначния канал се въвежда контрастно вещество. То позволява да се визуализира гръбначният мозък и нервните коренчета и показва дали има притискане или стеснение на канала.
- Електромиография (ЕМГ): Функционален тест, при който чрез тънки игли и електроди се измерва електрическата активност на мускулите и нервите. Прилага се при пациенти със слабост или парестезии, за да се оцени функцията на периферните нерви и степента на увреждане.
Точната диагноза е ключова за определяне на терапевтичната стратегия и за избягване на ненужно оперативно лечение, подчертават експертите.
Възможности за лечение – наблюдение, операция
Лечението зависи от размера на кистата, нейното местоположение и наличието на симптоми.
Консервативно поведение
При малки и асимптомни кисти специалистите често препоръчват наблюдение с периодичен ЯМР контрол. Медикаментозна терапия, включваща нестероидни противовъзпалителни средства или аналгетици, може да помогне за овладяване на болката. Физиотерапията и упражненията за стабилизиране на гърба могат да се използват за намаляване на натиска върху засегнатия участък.
Минимално инвазивни методи
В определени случаи може да се извърши изтегляне на течността от кистата с тънка игла (аспирация) или да се постави кортикостероид, който временно намалява възпалението и болката.
Хирургично лечение
Когато кистата предизвиква значителни неврологични симптоми или силна болка, обикновено се извършва операция на гръбначна киста. Най-често се прилага ламинектомия (премахване на малка част от прешлена, за да се освободи място за нервите) или чрез пълно хирургично отстраняване на кистата (прецизно изрязване на образуванието под микроскоп).
При нужда процедурата може да бъде комбинирана със стабилизиране на сегмента (поставяне на опора за запазване на здравината на гръбначния стълб).
Прогноза и възстановяване
Повечето доброкачествени кисти имат благоприятна прогноза, особено при навременна диагноза и подходящо лечение.
Пациентите, подложени на операция, обикновено се възстановяват в рамките на няколко седмици до няколко месеца, като пълното възвръщане на силата и чувствителността зависи от степента на предоперативното увреждане.
Редовните контролни ЯМР изследвания са важни за откриване на евентуален рецидив, подчертават експертите.
Кистите на гръбначния стълб са рядко, но потенциално сериозно състояние, което може да остане безсимптомно или да предизвика значителни неврологични оплаквания. Съвременните образни методи позволяват ранна и точна диагностика, което е ключово за избора на подходящо лечение. При навременна терапия прогнозата обикновено е благоприятна, но редовното проследяване остава от съществено значение.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
