Хеликобактер пилори (Helicobacter pylori) е една от най-разпространените бактерии в света. Тя е доказан причинител на гастрит, язва и рак на стомаха. Международната агенция за изследване на рака към СЗО я класифицира като канцероген от първа група още през 1994 г.

Ново международно проучване обаче насочва вниманието към друг орган. Според анализ, публикуван в списание eGastroenterology, до 22% от случаите на рак на дебелото черво в света може да са свързани с тази бактерия. Учените подчертават, че това е връзка, а не доказана причина.

Какво установява новото проучване за хеликобактер и рака на дебелото черво?

Изследователите обединяват данни от 43 проучвания с общо 48,7 млн. души. След това ги съпоставят с броя на новите случаи на рак за 2022 г. от Глобалната ракова обсерватория.

Снимка: Google Imagen

Основните резултати са:

  • носителите на бактерията имат около 1,6 пъти по-висок риск от колоректален рак;
  • до 22% от случаите в света може да са свързани с инфекцията;
  • при 14-те най-надеждни проучвания този дял пада до около 12%;
  • най-голяма е тежестта в Западния Тихоокеански регион (25%), а в Монголия достига 36%.

Разликата между 22% и 12% е съществена. Тя показва колко силно изводите зависят от качеството на данните.

Как бактерия от стомаха може да засегне дебелото черво?

Механизмът все още не е изяснен. Учените допускат, че хроничната инфекция поддържа възпаление и нарушава баланса на чревния микробиом. Опити с мишки, публикувани в списание Gut, показват, че бактерията отслабва имунната защита на червата.

Има и по-прозаично обяснение. Хората, които се изследват за хеликобактер, често минават едновременно през гастроскопия и колоноскопия. Така ракът на дебелото черво просто се открива по-често при тях, което може да засили привидната връзка.

Снимка: Pexels

Любопитно е, че делът на свързаните случаи расте при по-младите поколения. При родените преди 1947 г. той е 9,5%, а при родените между 1963 и 1977 г., около 15%. Възможно обяснение е, че инфекция от детството дава последствия едва десетилетия по-късно.

Намалява ли лечението на хеликобактер риска?

Тук данните от САЩ и Европа се разминават. Американско проучване сред над 812 000 ветерани с 15-годишно проследяване свързва лечението с по-нисък риск. Абсолютното намаление обаче е малко,  между 0,23% и 0,35%.

Шведско проучване с над 80 000 лекувани пациенти не открива ясно и последователно намаление на риска. Там проследяването е средно около четири години. Общият анализ показва, че ефект се вижда едва след около 10 години.

Д-р Неле Брюселарс от Каролинския институт в Стокхолм предупреждава и за другата страна на медала. Антибиотиците унищожават не само хеликобактер, но и полезните бактерии в червата. Затова тя не подкрепя масово изследване и лечение на всички хора.

Колко разпространен е хеликобактер в България и Европа?

Европа е разделена. Най-ниски нива има в Северна Европа, в Швеция носители са около 11% от възрастните. В Източна и Южна Европа делът достига до 84% в някои страни.

България попада в рисковата група. Проучване сред здрави кръводарители в установява антитела срещу бактерията при 72,4% от възрастните. При децата с оплаквания делът е 24,5% за периода 2010–2017 г., или 2,5 пъти по-нисък от десетилетие по-рано.

Снимка: Canva

Ракът на дебелото черво също е сериозен проблем у нас. Той е най-честото онкологично заболяване в България, 15,5% от новите случаи през 2022 г. В целия ЕС годишно се диагностицират над 356 000 нови случая. Смъртността у нас е над средната за Съюза, а едва 8-10% от случаите се откриват чрез ранен скрининг.

Трябва ли да се изследвам за хеликобактер?

Авторите са категорични, че изводите им не променят правилата за скрининг. Д-р Шайлджа Шах от Калифорнийския университет в Сан Диего, един от водещите автори, подчертава, че за лекарите днес резултатите „не трябва да променят скрининговата практика“.

Изследване за хеликобактер има смисъл, когато има медицински повод. Обсъдете го с личния лекар или гастроентеролог, ако имате:

  • продължителни болки или парене в стомаха;
  • язва в момента или в миналото;
  • желязодефицитна анемия без ясна причина;
  • рак на стомаха в семейството.

Не отлагайте прегледа и при сигнали от дебелото черво:

  • кръв в изпражненията;
  • трайна промяна в изхожданията;
  • необяснима загуба на тегло;
  • постоянна умора и бледост.

Д-р Дуко Мюлдер от Медицинския център „Еразъм“ в Ротердам смята, че доказателствата за превенция все още са слаби. Според него бъдещите клинични изпитвания трябва да следят и рака на дебелото черво, не само на стомаха.

Снимка: Canva

Хеликобактер пилори вероятно има роля не само за стомаха, но връзката с рака на дебелото черво все още не е доказана като причинна. Най-сигурната защита остава скринингът между 50 и 74 години, тест за скрита кръв в изпражненията или колоноскопия. При оплаквания от стомаха се изследвайте по преценка на лекар и завършете лечението докрай.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

 

  1. Глобално и регионално бреме на рака на дебелото черво, потенциално свързан с хеликобактер пилори. eGastroenterology, 2026
  2. Връзката между хеликобактер и рака на дебелото черво.  Medscape, 2026

  3. Влияние на инфекцията с хеликобактер и лечението ѝ върху рака на дебелото черво. Journal of Clinical Oncology, 2024

  4. Лечение на хеликобактер и риск от рак на дебелото черво: национално проучване в Швеция. Helicobacter, 2024

  5. Глобално разпространение на хеликобактер пилори между 1980 и 2022 г.The Lancet Gastroenterology & Hepatology, 2023

  6. Бремето на хеликобактер отвъд рака на стомаха. Gastroenterology, 2026

  7. Хеликобактер насърчава развитието на рак на дебелото черво при мишки. Gut, 2023

  8. Епидемиология на хеликобактер в Европа. Helicobacter, 2018

  9. Хранителни фактори и разпространение на хеликобактер в България, Gastroenterology Research and Practice, 2017

  10. Хеликобактер пилори при деца с оплаквания в България. Acta Microbiologica et Immunologica Hungarica, 2019

  11. Национални програми за скрининг на колоректален рак 2025-2030. Български лекарски съюз, 2025

  12. Европейска информационна система за рака (ECIS). Европейска комисия

Изберете Светът на здравето като любим източник в Google