Хеликобактер пилори (Helicobacter pylori) е една от най-разпространените бактерии в света. Тя е доказан причинител на гастрит, язва и рак на стомаха. Международната агенция за изследване на рака към СЗО я класифицира като канцероген от първа група още през 1994 г.
Ново международно проучване обаче насочва вниманието към друг орган. Според анализ, публикуван в списание eGastroenterology, до 22% от случаите на рак на дебелото черво в света може да са свързани с тази бактерия. Учените подчертават, че това е връзка, а не доказана причина.
Какво установява новото проучване за хеликобактер и рака на дебелото черво?
Изследователите обединяват данни от 43 проучвания с общо 48,7 млн. души. След това ги съпоставят с броя на новите случаи на рак за 2022 г. от Глобалната ракова обсерватория.
Основните резултати са:
- носителите на бактерията имат около 1,6 пъти по-висок риск от колоректален рак;
- до 22% от случаите в света може да са свързани с инфекцията;
- при 14-те най-надеждни проучвания този дял пада до около 12%;
- най-голяма е тежестта в Западния Тихоокеански регион (25%), а в Монголия достига 36%.
Разликата между 22% и 12% е съществена. Тя показва колко силно изводите зависят от качеството на данните.
Как бактерия от стомаха може да засегне дебелото черво?
Механизмът все още не е изяснен. Учените допускат, че хроничната инфекция поддържа възпаление и нарушава баланса на чревния микробиом. Опити с мишки, публикувани в списание Gut, показват, че бактерията отслабва имунната защита на червата.
Има и по-прозаично обяснение. Хората, които се изследват за хеликобактер, често минават едновременно през гастроскопия и колоноскопия. Така ракът на дебелото черво просто се открива по-често при тях, което може да засили привидната връзка.
Любопитно е, че делът на свързаните случаи расте при по-младите поколения. При родените преди 1947 г. той е 9,5%, а при родените между 1963 и 1977 г., около 15%. Възможно обяснение е, че инфекция от детството дава последствия едва десетилетия по-късно.
Намалява ли лечението на хеликобактер риска?
Тук данните от САЩ и Европа се разминават. Американско проучване сред над 812 000 ветерани с 15-годишно проследяване свързва лечението с по-нисък риск. Абсолютното намаление обаче е малко, между 0,23% и 0,35%.
Шведско проучване с над 80 000 лекувани пациенти не открива ясно и последователно намаление на риска. Там проследяването е средно около четири години. Общият анализ показва, че ефект се вижда едва след около 10 години.
Д-р Неле Брюселарс от Каролинския институт в Стокхолм предупреждава и за другата страна на медала. Антибиотиците унищожават не само хеликобактер, но и полезните бактерии в червата. Затова тя не подкрепя масово изследване и лечение на всички хора.
Колко разпространен е хеликобактер в България и Европа?
Европа е разделена. Най-ниски нива има в Северна Европа, в Швеция носители са около 11% от възрастните. В Източна и Южна Европа делът достига до 84% в някои страни.
България попада в рисковата група. Проучване сред здрави кръводарители в установява антитела срещу бактерията при 72,4% от възрастните. При децата с оплаквания делът е 24,5% за периода 2010–2017 г., или 2,5 пъти по-нисък от десетилетие по-рано.
Ракът на дебелото черво също е сериозен проблем у нас. Той е най-честото онкологично заболяване в България, 15,5% от новите случаи през 2022 г. В целия ЕС годишно се диагностицират над 356 000 нови случая. Смъртността у нас е над средната за Съюза, а едва 8-10% от случаите се откриват чрез ранен скрининг.
Трябва ли да се изследвам за хеликобактер?
Авторите са категорични, че изводите им не променят правилата за скрининг. Д-р Шайлджа Шах от Калифорнийския университет в Сан Диего, един от водещите автори, подчертава, че за лекарите днес резултатите „не трябва да променят скрининговата практика“.
Изследване за хеликобактер има смисъл, когато има медицински повод. Обсъдете го с личния лекар или гастроентеролог, ако имате:
- продължителни болки или парене в стомаха;
- язва в момента или в миналото;
- желязодефицитна анемия без ясна причина;
- рак на стомаха в семейството.
Не отлагайте прегледа и при сигнали от дебелото черво:
- кръв в изпражненията;
- трайна промяна в изхожданията;
- необяснима загуба на тегло;
- постоянна умора и бледост.
Д-р Дуко Мюлдер от Медицинския център „Еразъм“ в Ротердам смята, че доказателствата за превенция все още са слаби. Според него бъдещите клинични изпитвания трябва да следят и рака на дебелото черво, не само на стомаха.
Хеликобактер пилори вероятно има роля не само за стомаха, но връзката с рака на дебелото черво все още не е доказана като причинна. Най-сигурната защита остава скринингът между 50 и 74 години, тест за скрита кръв в изпражненията или колоноскопия. При оплаквания от стомаха се изследвайте по преценка на лекар и завършете лечението докрай.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Глобално и регионално бреме на рака на дебелото черво, потенциално свързан с хеликобактер пилори. eGastroenterology, 2026
Връзката между хеликобактер и рака на дебелото черво. Medscape, 2026
Бремето на хеликобактер отвъд рака на стомаха. Gastroenterology, 2026
Хеликобактер насърчава развитието на рак на дебелото черво при мишки. Gut, 2023
Национални програми за скрининг на колоректален рак 2025-2030. Български лекарски съюз, 2025
Европейска информационна система за рака (ECIS). Европейска комисия












