Аспиринът безспорно е сред най-продавания аналгетик в историята на фармацевтичната промишленост. Това е основен медикамент, от който практически се възползват почти всички хора. Малцина обаче са се замисляли защо това бяло хапче е толкова ефективно в борбата с болката?

Основната съставка на аспирина е салицилът, който се извлича от лечебните растения бяла върба и блатен тъжник. Има някои исторически данни, според които растението се използва като обезболяващо средство отпреди около 6000 години. А първообразът на днешното малко бяло хапче се радвал на голяма популярност сред немалко древни народи.

Римските и гръцките лекари пък разчитали на лечебните свойства на бялата върба за облекчаване на някои възпаления при своите пациенти. Хипократ през 400 г. пр. Хр. използва върбови листа, за да приготвя чай, който съдържа естествената активна съставка в аспирина. Бащата на медицината давал от този лечебен чай на родилките, защото той облекчавал болките им, които са характерни за всяко раждане.

Първото научно описание на терапевтичното приложение на растението е дело на английски духовник, когото наричат Преподобния Едуард Стоун. През 1763 г. той изпраща писмо до Кралската лечебница в Лондон, в което е описано успешното справяне с треската чрез екстракт от върбови кори.

Англичанинът е застъпник на т.нар. доктрина за предписанията. Тя гласи, че терапевтичните растения, приличащи на различни части от тялото, могат да бъдат използвани от билкарите за лечение на заболявания, които ги засягат. Ботаници като Уилям Коус пък тълкуват доктрината теологически – според тях „Бог би искал да покаже на хората кои растения са полезни за облекчаването на болките им“.

През 1829 г. френският фармацевт Анри Леру за пръв път изолира салицил в чиста форма от растението бяла върба и демонстрира антипиретичното му свойство. Девет години по-късно италианският химик Рафаеле Пириа хидролизира веществото до салицилов алкохол, който след допълнителна химическа обработка води до синтез на салицилова киселина.

През 1874 г. шотландският лекар Томас Маклагън прави опит, който се счита за първото официално клинично изпитване на салицила. Медикът дава на пациент рецепта за лечение на ревматизъм. Вследствие на приема на експерименталното лекарство треската, болката и възпалението на човека намаляват, като по този начин се потвърждава антипиретичният ефект на основната съставка в днешния аспирин, както и неговият аналгетичен и противовъзпалителен ефект.

Същата година двама германци – Колбе и Лойтеман, успяват да синтезират салициловата киселина, предназначена за търговска употреба. Херман Колбе открива каква е химическата й структура, докато Лойтеман прави възможно производството й в индустриален мащаб, като спестява около една десета от разходите за извличане на активното вещество от върбовата кора.

За относително кратък период от време натриевият салицилат (търговската форма на салициловата киселина) става популярен и се използва за лечението на различни възпалителни състояния – като ревматична треска, ревматоиден артрит, подагра и т.н.

За съжаление съединението има редица неприятни странични ефекти, най-леките от които са стомашните неразположения и неприятният вкус на веществото. Поради тези причини много пациенти отказват да приемат новото за онези години лекарство.

Химикът Феликс Хофман, част от екипа на компания Bayer в Елберфелд, Германия, по това време се занимава основно с разработване на текстилни багрила. Въпреки това дружеството постепенно започва да се стреми да оползотворява и страничните продукти, които се получават при производството им, като проучва потенциалните им фармакологични свойства.

Именно Хофман се приема за „бащата на аспирина“. Талантливият химик е мотивиран и от лични причини – баща му страда от артрит. Затова Феликс съсредоточава вниманието си върху салициловата киселина. Той се надява да получи нейно производно с по-приятен вкус, с което да облекчи страданието на своя родител.

През август 1897 г. химикът постига успех. Така Bayer патентова невероятното откритие, а след падането на патента малките бели хапчета се произвеждат от почти всяка фармацевтична компания по света.

Така аспиринът започна да се превръща в нещо, без което нито една домашна аптечка не може.

И тук идва големият въпрос: Как това лекарство се справя с болката, треската и всички останали кризисни състояния в човешкия организъм?

Специалистите обясняват, че в нашия храносмилателен тракт салицилът се разгражда до салицилова киселина, която помага за намаляване на болката и възпалението.

Може би мнозина са чували, че болката всъщност е необходима, тъй като действа като сигнал за опасност. Въпреки това не е необходимо човек да се измъчва от постоянен дискомфорт, след като опасността от нараняването или инфекцията е преминала. Още повече че някои болки не са в резултат от нараняване – като менструалните спазми или главоболието например.

Защото белите таблетки действат чрез блокиране на молекулите, които носят неприятните усещания. В резултат на това мозъкът регистрира по-ниски нива на дискомфорт, докато имунната система не понижава дейността си спрямо възпалителните процеси в тялото.

Но до 1971 г. се знае твърде малко за механизмите, по които аспиринът сваля температурата, действа противовъзпалително и намалява усещането за болка. Ранните теории предполагат, че тези медикаменти действат чрез „стабилизиране“ на клетъчните мембрани или чрез потискане на функцията на определени ензими, които имат свойството да разтварят белтъците.

Те се наричат протеази, а функцията им играе роля в почти всеки възпалителен процес. В крайна сметка изследванията на механизма на действие се фокусират върху ефектите на това лекарство върху процес, наречен синтез на простагландини.

В серия от експерименти, проведени в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, проф. Джон Вейн доказва, че аспиринът ограничава образуването на простагландини и така регулира гореспоменатите им ефекти. За това откритие той получава Нобелова награда за медицина през 1982 г.

По-късно пък учените доразработват това лекарство така, че да се преодолеят някои от неговите странични ефекти. Макар и много рядко някои пациенти се оплакват от виене на свят, шум в ушите, отслабване на слуха, кръвотечение от носа и т.н. Специалистите предупреждават, че високите дози ацетилсалицилова киселина могат да имат дори фатални последствия.

Лекарите обясняват още, че негативното влияние на аспирина върху организма не се усеща веднага. Даже напротив – поради обезболяващото му действие се създава лъжливо усещане за бързо подобряване на състоянието. Широкото разпространение на медикамента подвежда, че приемането му е безопасно.

И още едно предупреждение – аспирин не бива да се поема от пациенти с бъбречни или чернодробни заболявания. При продължителен прием на медикамента активните му вещества се отлагат и натрупват в бъбреците и черния дроб.