Обикновено понятието зависимост се свързва най-вече с физическо пристрастяване към вещества – най-вече алкохол и цигари, след това – наркотици. В основата му е усещането за удоволствие, породено от повишението на нивата на допамин и серотонин в мозъка.

С времето човек си създава непреодолим навик да търси отново и отново същото удоволствие, развива поведенческа зависимост, губи контрол върху собствените си действия, поведението му става натрапчиво и обсесивно.

Съществува обаче и емоционална зависимост, при която пристрастяването е към дейност. Мнозина дори не подозират, че имат някаква зависимост, защото някои видове отклонения в поведението са толкова често срещани, че са се превърнали в напълно социално приемливи. А те, уви, са проблем – невинаги сериозен, но понякога изискващ спешни мерки.

Ето няколко потенциални опасности, които могат да се превърнат в сериозна зависимост:

1. ИНТЕРНЕТ

Животът е немислим без интернет, но при някои хора развлечението и работата преминават допустимата граница и се превръщат в пристрастяване. Различни проучвания сочат, че между 6 и 10% от хората по света са пристрастени към мрежата, а при младите процентите са още по-високи и надхвърлят 28%.

За зависимост се говори, когато сърфирането започне да вреди на нормалния ритъм на живот, тъй като времето, прекарано онлайн, става приоритет в сравнение с всяка друга дейност. Това постепенно започва да се отразява и на взаимоотношенията с хората. И обратното – времето, прекарано далеч от мрежата, създава чувство за липса.

Снимка: iStock

 

Пристрастените се чувстват раздразнителни, депресирани или самотни, когато не са в състояние и нямат възможност да прекарват достатъчно време онлайн. Според статистиката зависимите от интернет прекарват средно по 38 часа на седмица в мрежата, или около 5 часа и половина дневно.

Пристрастяването към онлайн игри е една от най-често срещаните форми на зависимостта към интернет. Редица изследвания показват негативните последици от компютърните игри както за психическото, така и за физическото здраве, особено при децата.

Препоръчителното ползване на интернет е не повече от 21 часа седмично, или максимум 3 часа дневно, при това ако имате работа, неотложно свързана с мрежата. Не забравяйте и златното правило – на всеки 30 минути отделяйте поне за 10 минути поглед от монитора или устройството.

2. РАБОТОХОЛИЗЪМ

Работохолиците намират причини да работят дори когато не се налага. Умът им е постоянно насочен към работата и свързаните с нея дейности. Работохолизмът се определя като компулсивно разстройство. Някои работохолици имат превъзбудено поведение поради освобождаването на адреналин, когато са стресирани.

Снимка: iStock

Други стават зависими поради желанието си да бъдат похвалени или заради усещането за пълноценност и лична способност, което им дава постоянната служебна ангажираност. Като всяка зависимост, и пристрастяването към работата може да повлияе отрицателно в други области на живота, например на отношенията с близки и приятели и на физическото здраве – заради претоварване и стрес. Това много често води до т.нар. бърнаут – професионално прегряване.

Работната седмица в България по закон е 40 часа. Много хора обаче полагат извънреден труд. Счита се, че максимално допустимият за добра психическа кондиция труд е не повече от 47 часа седмично.

3. ТЕЛЕВИЗИЯ

Продължителен престой пред телевизора, стрес от „слизането“ от екран на любим сериал... Това могат да бъдат признаци на пристрастяване към телевизията. Според статистиката 12,5% от хората са пристрастени към телевизията, а до 70% от анкетираните смятат, че другите са зависими.

Някои видове пристрастявания се развиват като вид самолечение – използват се като начин за справяне с неприятни емоции като тъга, самота или стрес. Това е ефектът на телевизията – тя помага човек да се чувства спокоен или да се „изключи“ от проблемите за известно време. Разтоварването от стреса с помощта на телевизията обаче крие сериозен риск от зависимост.

Снимка: iStock

„Здравословното“ гледане на телевизия е не повече от 4 часа на денонощие (нас ако питате, за българските телевизии нито един час не е здравословен, но това е тема на друг анализ – б.р.). Спазвайте и златното правило – в помещението, в което спите, не бива да има приемник, защото така разстройвате съня си.

4. ЛЮБОВ

Влюбването осигурява хормонален взрив, който е нормален и естествен. За зависимост се говори, когато човек се стреми да възпроизведе емоционалната висота при нови отношения отново и отново. Когато сме влюбени, тялото отделя допамин, който дава усещане за енергичност, щастие и мотивация.

Възможни са и по-високи нива на окситоцин, който дава чувство на привързаност. Този ефект е по-голям в началото на връзката, което обяснява защо някои хора непрекъснато търсят нови любовни изживявания – за да възпроизведат тези ранни чувства отново.

5. ХРАНА

Силно вкусните и примамливи храни предизвикват чувство на задоволство, което се предизвиква от секрецията на определени химикали в мозъка. Повишените нива на допамин създават усещане на удоволствие, което кара човек да изпитва силна необходимост да яде още и още от храната, която го кара да се чувства така добре. Обикновено „най-опасни“ са солта, захарта и мазните храни.

За пристрастяване се говори, когато човек е склонен да прекалява с количеството изядена храна, да продължава да яде, след като се е заситил, да чувства вина след това, да зареже задачите си, за да отиде да си купи нещо сладко, да крие хранителните си навици от близки и приятели, да предпочита да се нахрани обилно, вместо да прекара време с приятели навън, да избягва професионални или социални ситуации от страх от преяждане пред други хора.

Много често това провокира друга сериозна болест – булимия (насилствено повръщане на вече приета храна). Хранителните навици се градят в ранна детска възраст, така че не пропускайте да съблюдавате как се хранят децата.

6. СПОРТ

Спортът и физическата активност са естествени наркотици, тъй като при тренировки се отделят допамин, серотонин и ендорфини. Това кара много хора да тренират отново и отново, за да изпитат пак чувството на удоволствие, удовлетворение и щастие след физическа активност. Зависимите страдат от т.нар. симптом на оттегляне и изолация.

Ако не са спортували един ден или повече, те чувстват раздразнителност, безпокойство и дори вина, че пропускат тренировка. Упражненията са приоритет за зависимия дори в случаи, когато не е препоръчително да спортува по медицински причини.

Няма данни колко хора по света страдат от тази зависимост, но броят на жертвите набъбва застрашително, особено сред хората във възрастовата група 16-40 години. Здравословното спортуване е 3 пъти седмично по около 60-75 минути за непрофесионалисти и 4 до 5 пъти седмично по около 90-100 минути за професионални атлети.

Снимка: iStock

Ходенето пеша не се брои – тук са препоръчителни ежедневни разходки по минимум 8000 крачки на денонощие.

7. ИЗСТИСКВАНЕ НА ПЪПКИ

Изстискването на пъпка или издърпване на забелена кожица около нокът не е напълно безвредно. Пристрастяването към подобни навици е известно като дерматиломания и включва маниакално „разчопляне“ и издърпване на кожата, дори ако това ѝ причинява вреда – като например кървене, образуване на струпеи или белези.

Някои от пристрастените към вредния навик прекарват до 12 часа на ден в изстискване на пъпки. Разстройството не е специфично само за определена област на тялото. Пристрастените предимно се съсредоточават върху ръцете, пръстите на ръцете и лицето. Така те се освобождават от стреса.

8. ШОПИНГ (ПАЗАРУВАНЕ)

Пристрастяването към пазаруването засяга поне един на всеки 20 души, а в най-развитите икономики – един на всеки 14 души. Тази зависимост, наричана още ониомания, може да бъде разрушителна не само за финансите, но и за психиката. Когато пазаруването кара човек да се чувства добре, това е, защото организмът отделя ендорфини, стимулиращи центровете на удоволствие в мозъка.

Снимка: Thinkstock

И съответно – при негативни емоции и депресия човек ги „лекува“ с ендорфини от шопинга. Шопинг маниаците често се убеждават, че действително имат нужда от нещата, които купуват, а всъщност това изобщо не е така. Някои дори крият покупките или банковите извлечения от страх, че близките им ще ги укорят.

9. СЕКС

Преди 22 години сексуалната зависимост официално бе призната за психическо разстройство. Характеризира се с пълна обсесия от секса и необходимост от интимно общуване повече от 2 пъти на денонощие, при това с различни партньори. При много от сексуално зависимите е невъзможно да се прави секс повече от веднъж с един партньор – искат непрекъснато „нещо ново“.

Припомням,че преди години Дейвид Духовни се подложи на лечение, с такава диагноза е и Чарли Шийн.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.