„Ако аз бях министър на здравеопазването, нещото, което бих направил, е да намеря решение за кадровия дефицит в България. Това ми е болна тема – кадрите, които изтичат извън България, а се обучават в страхотни университети. Идват от целия свят да учат в нашите медицински университети. Това не е случайно, защото медицинското ни образование е страхотно“, казва общопрактикуващият лекар д-р Бейти Насуф.
И допълва: „Формулата, която имаме сега, не работи. Както и да го завъртим, както и да го кажем, винаги нещата опират до пари. Може би трябва да се започне оттам – добро финансиране, добри условия за работа, добра материална база. Само така ще задържим младите колеги при нас, защото на мен ми се работи с млади колеги“.
Д-р Насуф е роден през 1991 г. в Силистра, но детството му минава в село Искра. Завършва средното си образование в Природоматематическата гимназия в Силистра и веднага след това кандидатства в Медицинския университет в Пловдив.
През 2022 г. той получава приза „Ти си нашето бъдеще“ на Българския лекарски съюз. Всеотдайността му по време на COVID пандемията е оценена от неговите колеги, както и фактът, че загърбва голямата болница и разкрива самостоятелна лекарска практика в силистренското село Чернолик.
Младият лекар още като дете разбира, колко е важно хората от малките населени места да имат достъп до качествени здравни услуги. Днес на него разчитат над 600 пациенти.
Има две житейски ситуации, които определят неговото желание да стане лекар. Първата е свързана със смъртта на неговата по-малка сестра, станала жертва на лекарска грешка още в ранните си детски години, а втората – примерът на неговия личен лекар, който го вдъхновява да облече бялата престилка и да има собствен кабинет.
Д-р Насуф не е потомствен лекар, но медицината определено е в кръвта му. Родителите му се занимават със земеделие. Може би затова първоначално са се изненадали, но след това го подкрепили в преследването на неговата мечта.
COVID пандемията белязва живота на всички лекари и медицински сестри, включително този на д-р Насуф и неговата съпруга д-р Мусин.
„Беше заболяване, за което нищо не знаехме в началото. Този сблъсък дойде изневиделица. Ние нямахме време да реагираме. Ние трябваше да действаме. Нямахме избор“, споделя той.
От дистанцията на времето признава, че никога няма да забрави ужаса, който са изживели по време на борбата с това заболяване. И до днес помни името и лицето на всеки загубен пациент, но и благодарността на спасените хора, които са се борили заедно с медиците за всяка глътка въздух.
„Спомням си, че си лягахме да спим с д-р Мусин и тя ме пита: „Прие ли пациента?“. Аз ѝ отговарям: „Да, приех пациента“ и заспивам. Ние спяхме, обаче продължавахме да работим. Как сме издържали – това вече е намеса на Господ според мен, защото такава енергия не зная откъде изкарахме и как издържахме. Нямаме обяснение. Ако се случи отново, не знам. Имам чувството, че не бихме издържали. Това беше нещо ужасно. Сигурно така е било за целия свят“, споделя още той.
Днес усилията му са насочени в друга посока – да повиши здравната култура на хората.
„Аз, работейки толкова години в спешна помощ, съм виждал и съм чувал хора да се обаждат на 112 за измерване на кръвното. Обяснението на човека е: „Ами, не зная как да го натисна копчето“. Да звъниш на 112, да ангажираш цяла линейка за кръвно – да речем от 150/90, не върви, защото линейките не са толкова много“, пояснява общопрактикуващият лекар от село Чернолик.
Съпругата му също е лекар. Тя обаче е значително по-натоварена, защото се грижи за инфекциозното отделение в болницата в Силистра. Ето защо върху него пада отговорността да води 5-годишната им дъщеря на детска градина. А тя от своя страна винаги повтаря, че е доктор Еда Насуф и иска да преглежда пациенти заедно с него в кабинета му.
Вижте във видеото цялото интервю с д-р Насуф.
