Усещането за сухота в устата далеч не е най-драматичният проблем, който човек може да изпита, но е сред най-неприятните и дразнещи усещания. Състоянието е познато на медицината като ксеростомия и не е болест, макар често да е симптом на заболяване или следствие от провеждано лечение. Също така е характерно при стресови ситуации.
Сухотата в устата може да се дължи на намалена функция на слюнчените жлези. Дебитът на слюнчения поток се счита за намален, ако неговата стойност при нестимулирано отделяне е по-малка или равна на 0.1 мл за 1 минута. Измерването трябва да продължи между 5 и 15 минути, уточняват лекарите.
В устата има шест големи и многобройни малки слюнчени жлези, които осигуряват до 1.5 литра слюнка на ден. Слюнката съдържа много протеини, ензими и антитела. Нейната роля е да неутрализира някои микроби. С нейна помощ разграждането и усвояването на храната започва още в устата.
Най-честите причини за сухота в устата са следните:
- Недостиг на течности. Споровете за това колко вода трябва да пие човек продължават, но така или иначе, ако тя е под литър - литър и половина на ден, спокойно може да се каже, че е крайно недостатъчно. Приемът, естествено, трябва да е съобразен и със съответната загуба на течности - при спорт, диария или повръщане е нужно да се пие повече вода.
- Сух въздух. Особено през зимата въздухът в помещенията е изсушен от отоплителните тела. Резултатът е сух нос, зачервени очи и перманентна сухота в устата.
- Възрастта. С напредването на възрастта се забавят функциите на тялото. Някои възрастни пият по-малко течности, приемат и доста лекарства, които могат да се отразят на слюнката. След 55-годишна възраст хората се чувстват по-рядко жадни, което е заблуда на организма.
- Дишане през устата. Някои хора, особено в детска възраст, дишат през устата заради болно гърло, хрема или ангина. Последиците са нацепени крайчета на устните, напукани устни, суха лигавица и лоши зъби.
- Хъркане. При хъркане също се диша през устата и на сутринта може да я усетите пресъхнала. Незабавно изпийте поне чаша вода!
- Психични причини. Ако симпатиковият нерв се активира чрез стрес, се задейства верига от процеси, а един от ефектите е сухота в устата. При депресия също се наблюдава сухота в устата.
- Цигари. Никотинът стеснява съдовете и блокира кръвообращението на тялото, в допълнение частици от дима полепват по лигавицата и я изсушават. За съжаление същия ефект имат и особено популярните напоследък бездимни цигари, така че в случая и те не са опция.
- Простуда. Хронично запушеният нос кара хората да дишат през устата и тя съхне.
- Автоимунни болести. Синдромът на Сьогрен се среща особено при жени в менопауза. Това е хронично възпалителна реакция, която разрушава слъзните и слюнчените жлези. Симптомите са суха уста, зачервени лигавици, парене на езика, суха носна и очна лигавица, оток на слюнчените жлези.
- Болести на обмяната. Захарният диабет се проявява първо чрез често ходене по-малка нужда, усещане за жажда, суха уста, трудности с концентрацията и главоболие.
- Силаденит. При сухота в устата може да се развие болезнено възпаление на слюнчените жлези. При суха лигавица, която е уязвима за микроби, бактериите може да се разпространят. По слюнчените каналчета може да стигнат и до жлезите, където да се развие гнойно възпаление.
- Лъчетерапия. Ако лъчетерапията е за тумори в областта на главата и шията, това може да увреди слюнчените жлези.
- Други заболявания. Сухота в устата може да се появи и при саркоидоза, ХИВ, тиреоидит, цьолиакия, хроничен панкреатит, проблеми с бъбреците.
Кои лекарства влияят негативно?
Много медикаменти влияят на вегетативната нервна система, която отговаря за контрола на слюнката. Това са лекарства срещу високо кръвно (бетаблокери, АСЕ-инхибитори, диуретици, калциеви антагонисти), някои силни болкоуспокояващи, лекарства за паркинсон (допаминови агонисти), успокоителни и приспивателни (спазмолитици, седативи), антихистамини (противоалергични), медикаменти, които директно потискат парасимпатиковия нерв или активират сипматиковия.
Симптомите на сухота в устата могат да се появят и при химиотерапия (някои цитостатици), антиепилептични препарати, лекарства срещу прилошаване и повръщане, някои антидепресанти или невролептици (срещу панически пристъпи).
Симптомите са няколко
Слюнката, която се отделя в устната кухина, подпомага процесите на самопочистване, преглъщане, вкусова сетивност. Отделянето на нормални количества слюнка е важен процес за храносмилането и говора. При сухота в устата всички тези процеси се нарушават.
Оралната лигавица придобива сух и изпъкнал вид, езикът също може да е сух и нацепен. Обичайно хората, страдащи от сухота в устата, имат зъбен кариес, повишено натрупване на плака, пародонтит и възпаления.
Трудностите при сдъвкване и преглъщане на храната може да са знак за напреднала хипофункция на слюнчените жлези. Тези затруднения може да доведат до непълноценно хранене и свързаните с него проблеми.
Как се поставя диагнозата?
За диагностициране на състоянието денталните лекари могат да използват визуално-аналогови скали или обикновена скала, която е базирана на отделни категории. За доказване на диагнозата е необходимо снемането на подробна медицинска анамнеза, в която има информация за прием на медикаменти. Следва клиничен преглед, провеждат се някои тестове като серологични изследвания, малка биопсия от слюнчена жлеза, образна диагностика на слюнчените жлези.
Лечението може да е лесно
След поставянето на диагнозата и определяне на възможните скрити причини зъболекарят започва индивидуално лечение, което е съобразено с тежестта на състоянието. Симптоматичното лечение включва често пиене на вода, употреба на гелове и води за уста, намаляване консумацията на кофеин и алкохол, овлажнители за нощта.
Системното лечение на състоянието включва прилагане на някои медикаменти, които зависят от конкретния случай.
Честото пиене на вода, дъвките без захар и ментовите дражета, употребата на несъдържащи алкохол води за уста обикновено помагат за намаляване на неприятното чувство.
Поради факта, че сухотата в устата се усеща по-силно нощем, употребата на овлажнител за стая е много полезна.
Тази статия има информативен характер и не замества професионалната медицинска консултация.
